Забелязвам, че почти всичките ми приятели могат да разказват уникално забавни истории и винаги пада голям смях, независимо колко безсмислени се оказват накрая. Аз нямам някакви затруднения в общуването, отворена съм към хората, по време на диалог съм 6 точки, обаче като трябва да разказвам история (как съм си изкарала почивката например) просто си гълтам граматиката, накъсвам си изреченията, жалка картинка отвсякъде Знам, че на някои им идва отвътре, но и аз искам да мога да разтягам локуми като хората. Въпросът ми е към по-приказливите, как успявате да говорите толкова непринудено?