До сега се карахме с нея и баща ми. Аз със сестра ми и нейна приятелка както и майка ни бяхме в Търново да си купуваме дрехи. 2 часа бяхме по магазините и аз най накрая огладнях и през тва време майка ми е успяла да се скара с тях двете. Викнала е на ти парите и си пазарувай аз се махам от тук. Обадих се на бщаа ми да вървим да хапнем някъде и бях мн нервен и не приказвах въощбе за да не направя грешката да си излея гнева върху него. Той ест видя че съм сърдит и ми се развика и той а а аз не му обясних. Сега започна спора и тя веднага "как може така да ме зарежете и да ми кажете " дай ми парите ние ще си пазаруваме", как може така да ме зареете като парцал и така да се отнасяте с мен". Е извинявай много, но тука не се сдържах. Започнах да говоря всичко както си беше реда, а то беше това, че ние си обикаляхме на всеки магазин един след друг и тя си вървеше с нас. След като казах истината, сестра ми потвърди и даже ме защити и тя веднага "ооо моля ви се престанете да си измисляте", но баща ми се усети и каза айде стига се карахте разбрахме кой е прав и кой е крив, с майка ви сега ще си поговорим и ние си излязохме. Вече не сме малки (сестра ми е на 19 и а аз на 16) и тя (майка ми) си мисли че не можем да се защитаваме като говорим и си мисли че сме още малки и ще мълчим и тя както винаги ще излезе права..бахти писна ми от тва отношение и веднъж завинаги ще сложа край на тва. Не съм малък, мога да се оправям сам. Днес ме заплашва че ще ме накажи да не излизам. Хах от къф зор бе ? Тва че се прибрах за малко и нямах време да говоря и излязох веднага че ме чакаха и тя веднага "днес как можа така да постъпиш нам си нам си кво. Днес няма да излизаш и само 2 часа на РС-то, а аз днес не съм сядал на РС-то, даже не съм имал време да ям вкъщи. И аз не и обърнах внимание и след малко ще се събираме в някой ресторант компанията да се почерпим за даскалото, но не е в тва въпроса а тя вижда че вече не я слушам и още повече започва да си измисля за пред баща ми !