Аз съм момче, и до преди година и аз бях така. Пребирам се от даскало и едно лапе ми се смее. Вика на другото. Погледни го тоя. Ся ще го дялнапо каунката с топката и такива и това всеки ден. Аз бях по силен, ама брат му е по голям от мен с 1 година и ми се носи славата на... сещате се. Но един ден не издържах, и го смелих от бой. Целият беше със синени. В даскалото, той и още един от класа му, ме хванаха и ме бутат и бахтат. Аз в началото се опитах да се махна като по прилежен ученик, ама всичко си има граници. Премазах ги. На следващия ден брат му ме буташе, ама и със него същото. От тогава хич не си поплювам. Мислех се за слаб, ама вече -не. Мислех се за тъп, задръстен и безволен, ама вече не. Аз също си бях редовен, ама те си ме бяха нарочили. От тогава нямам проблеми. Сигурен съм че и ти не си различна от тях. И мисля че ако им покажеш че ти си над тях ще спрят да ти досаждат.