Микроикономиката е наука за икономическото поведение на единични потребители, предприятия и индустрии и за разпределянето на общата продукция и доход помежду им. Пример за микроикономически модел е да се гледа на индивида както като на доставчик на труд и капитал, така и като на единствен потребител на крайния продукт. От друга страна, предприятието се анализира в ролята си на доставчик на краен продукт и потребител на труд и капитал. Тази рамка определя картина на икономиката във вид на завършен цикъл.

Най-използваният модел в микроикономиката, обаче, е този за търсенето и предлагането. Той се основава на допускането, че индивидът винаги търси начин да увеличава личното си щастие, а предприятието - личната си печалба. В общия случай изводът е, че единствено свободния пазар води до най-добрия възможен резултат за всеки член на обществото. Според Адам Смит това се получава благодарение на невидимата ръка (обществото се саморегулира в пазарна среда). Тези допускания и изводи търпят много сериозна критика в икономиечската наука, но си остават основополагащи като достатъчно опростени, но ефективни.

Микроикономиката има за цел по–доброто разбиране на пазарите и другите механизми за размяна на стоки и услуги, определянето на цени и разпределението на благата в обществото.