При теб е нещо подобно като при мен,с разликата,че аз никога не се връзвам на мръсотиите които ми говори баща ми,той не може да ми забрани нищо(защото дори да го направи,никой не го слуша и това е).Баща ми и майка ми често се карат,а майка ми има последната дума в къщата(тя винаги съгласува плановете си с мен).С баща ми се караме почти всеки ден и аз вече не помня да съм плакала след скандал(от малка съм свикнала).Обикновено и двамата си наговаряме доста солени думи и после не му говоря направо,а след това той се прави,че нищо не е било.На него не споделям нищо и той може да се каже,че ме познава само на външен вид и в караниците.Не съм сигурна дали знае в кое училище уча.Не че не се интересува,но след като той се държи по този начин с мен,аз нищо не му споделям от живота си.Освен всичко той пие и то много често.Като се напие става непоносим.Не ме удря,защото ако ми посегне има "опасност" майка да го изгони от нас.Никога не знае къде ходя и какво правя(докато майка ми в повечето случаи е наясно,но и тя никога не му казва).Общо взето мога да те посъветвам да си повишиш самочувствието и да разбереш,че баща ти може винаги да е такъв,но от теб зависи дали това ще те разстройва и дали ще ти повлияе.На мен вече не ми влияе(от няколко години насам,на 15 съм),най-много да си затвърдя ужасното нение за баща ми.Гледай по-философски на живота и не обръщай толкова внимание на баща си.Не го включвай в живота си известно време и ако не се поправи...сама си вади изводитеКъсмет!