Парченца от мен


И тази буря ще отмине,
и този дъжд ще превали,
и тази болка ще премине,
но коло аз да чакам ми кажи?

Безсънни нощи, дни безкрайни,
минават бавно покрай мен,
безгласно сричам черни тайни
сама във този свят студен...

И няма изгрев без сълзи,
и няма залез без да страдам,
изгарят твоите очи,
изпълнени с жесток сарказъм.

Раздадох си сърцето цяло,
без милост и без капка жал,
и само късче ми остана,
разкъсвано от болка и печал...


Какво мислите ?