Душата ми във прах обвита
влача я след мен в нощта,
победена си отивам тихо,
тръгвам си с наведена глава.

Паднала на колене разбити,
окървавени стъпки пак следя,
и докосвам ги със нежност
и пак и пак за теб крещя.

Остави ме сама да плача,
наранена и самотна сред дъжда,
и цяла нощ над мен валя -
провилен дъжд над моята душа.