Ето нещо, което написах докато бях в тролей N:20 (гр.Сливен ).. Разтоянието беше кратко, но спря тока ... Очаквам и признавам всякаква критика... Никога не съм писал сериозно, но това ми излезе докато бях в адски кофти настроение.. Нека някой, който си пише сериозно, да не си пести съветите Не се сърдя на критика

Да бъдеш момиче с фенер стояща
в нищото
е като да бъдеш спасител на моята душа...
Опитваш се да намериш пътя към изхода,
но него просто го няма..
Но внезапно съзряваш нещо.. Искаш
да разбереш какво е то.. Но не можеш...
Просто няма път към него.. Ти си в нищото..
А това нещо е моето сърце..
Поставено в центъра на нищото,
чакащо човекът със светлината
за да го сгрее...
Колкото и да се стараеш,
няма начин ,по който повече
да се омотаеш..
Навлизаш в моята материя непозната,
бягаш от нищото без
да си запозната...
И все пак виждаш блясък малък, приближаващ
се към теб.. Не, нищо още не е наред..
Погубва те моята душа,
готова да сложи и на теб рога...