В спомени вятъра ще донесе
част от мен във тъмна стая
и тихо мрачни ще са те –
сълзи, които не желая.

Дочул гласа ми отнесен
до прозореца глава ще склониш,
ще те погали пак моята песен
след нея към мен ще вървиш.

И вятъра с думи неясни
ще говори той тихо за мен
в звуци кристално-прекрасни
след залеза на стария ден.

И звездите в небе ще рисуват
с мрака пак лунни лъчи,
тихо в нощта ще целуват
две плачещи сини очи.