Обичам всичките ти стихотворения, които съм чела досега.

Ето нещо и от мен...


Чуваш ли как воалите тежки,
догарят във теб пепелта?
Как само стенат,обковани с болежки,
от мъки,се цапат в калта...

И стенат и вият и гаснат,
а Вселената е глуха за тях...
че дори мазолите в белези да прерастнат,
телата ще станат на прах...

По - добре не слушай воя
на коварната птица над нас...
Гледай право напред - а,завоя!!!
Блъскай и бягай,имаш достатъчно газ!

А нека беззащитна плаче,
нека чака за помощ ранена
едно не знам, обаче...
ще бъде ли някога подслонена?

А ти...Не чуваш ли? Усети!
Сърцето й бие за твоята любов...
Върни се при нея, полети!
чуй най - накрая...нейния зов.