Дъх на мъртви рози
носи се сред самота,
дъх пропит от мъка,
дъх подбуден от тъга.

Не ухаят тези рози
мъртви свели са глави,
клюмат над сивата земя,
над гробовете, над смъртта.

Дъх на мъртви рози
опияняващо сами в нощта,
дъх отровен във тъга,
дъх над плачеща земя...