Не претендирам,че съм голяма поетеса,но бих се радвала да прочетете някой от нещата ми и да си кажете мнението.И разбира се ако ви харесат аз ще напиша още



Поредната трагедия

Караш ме от себе си
да се отричам.
Караш ме на пода да се свличам
и да нямам сили даже и да дишам.
Караш ме да крещя в отчаяние,
всеки ден подлагаш ме
на нечовешко страдание.
Караш ме да
изпадам в истерия,
защото отново за мене оставаш си мистерия.

Разиграва се поредната трагедия.
Едно момиче влюбено,
но в не за нея отредения.



Разни лицемери

Хора без маниери,
разни лицемери
заобикалят ме.
Приятели аз нямам.
Сега го осъзнавам.
Всички искат нещо.
Вземат го, а после?
Разбирам, че в живота ми
са само гости.
Хотел за хората аз станах,
но хотела затваря днес врати.
Почасово стаи не давам.
Ако искаш се oстанови,
ако не те устройва
просто си иди.


Какво искаш да ти дам?

Какво искаш да ти дам?
Кажи, ще бъде твое.
Сърцето ми ли искаш?
Дори и да не искаш то е вече твое.
Умът ми да превземеш,
това ли ти желаеш?
Ти превзел си го отдавна,
не го ли знаеш?
А може би душата ми по детски чиста,
може би желаеш нея ти.
Как да ти я дам?
Та тя единствено на тебе принадлежи.
Едно сърце безумно влюбено,
един разсъдак уморен,
една душа чиста, непокварена...
Аз друго нямам,
нямам с какво повече да те даря.
И всеки ден се обвинявам,
че нямам с какво до себе си да те задържа.


Заглавие на този стих неще аз сложа

Заглавие на този стих не ще аз сложа.
Нима болката си да кръщавам мога,
нима от имената смисъл има?
И с хиляди имена да я наричам
все болка ще е тя.
Кръщавах я аз много пъти,
кръщавах я с различни имена,
но все болка си остана,
все в моята душа.
Кръщавах я отново и отново,
надявах се по-малко да боли,
но тя болка си остана
и продължи да ме боли.
И ето пак стоя,
поредно име аз и мисля.
Любов - приляга и прекрасно,
но нима от имената смисъл има?
И с хиляди имена да я наричам
все болка ще е тя.



Стига толкова за сега