Идеята е,че страданието пречиства и издига човешкия дух до такива висоти,до каквито при обикновени обстоятелства никога не би се издигнал.Това е основно положение във философията не само на Ницше, но и на мислители,които са били на коренно противоположни позиции.Страданието стимулира творческия импулс /Бетовен например е оглушал,но всички знаем какво е постигнал/,волята за осъществяване на личността и т.н.Изпитанието,граничната ситуация-това е великолепен проявител,един своеобразен лакмус,който прави слабите характери жалки, а силните-колосални.
И т.н. - много неща могат да се кажат,примерно за хора, които са пострадали физически,инвалиди,които с много воля успяват да постигнат себе си. Да кажем,случая със силистренския съдия,който като дете пострадал от токов удар и му ампутирали двете ръце и той вместо да се предаде,с много,много воля успял да се научи на абсолютно всичко с крака:шиене,отключване,пре аване по морзовата азбука,готвене,белене на яйца - абсолютно всичко за нормален бит.Записва право,изкарва го с отличен,става съдия,жени се,две деца и т.н.Много са такива случаи,това е просто пример