Кратък сън от мигновение
на скръб в среднощна тишина,
в дъжд от сребърно сияние
безмълвна тихичко шептя.

Че песен аз не чувам вече
не гали тя моята душа,
злокобна тишина прокуди
от сърцето всички сетива.

Че тебе някой ми отне
овлече те във сънища кристални,
някой, който сърцето ми взе
и забули душата ми в тайни.