И аз бях в същата ситуация преди 2 години с моята най-добра приятелка. Буквално ме задушаваше. Бяхме стигнали до един момент в който ве4е знаехме кога и какво ще направи другата, как то4но ще реагира, какво мисли по даден въпрос...Тва в никъв слу4ай не е лошо, да познаваш даден 4овек толкова добре, ама не може да общуваш само с него цял живот. Понякога просто ве4е няма кво да си кажете и трябва разнообразие.
Аз на мойта въпросна девойка съвсем директно си й го казах - 4е нито сме женени, нито сме гаджета, 4е тя да определя с кого мога или не мога да движа. Цупи се, ама й мина. И си поразнообразих живота \/
А сега като съм в Университета, у4им съвсем разли4ни неща и по4ти не се виждаме. Мъ4но ми е 4естно казано, защото ве4е като си говорим и дотолкова сме се променили и отдале4или една от друга 4е нямаме общи теми за разговор
Кофти, ама винаги така се полу4ава - пе4елиш едни приятели, губиш други...