Изпитваш чувства,
защо до сега не го показа,
изпитвал си чувства,но ти е липсвал куража.
Сега ме молиш с теб да бъде,
но не е писано това,
когато аз изпитвах чувства,
ти беше сляп в тъмнина.
Сега казваш,че много ме обичаш,
не мислиш ли,че малко закъсня.
Сега към мен пристъпваш плахо,
сега ме молиш за любовта.
С времето всичко отминава,
и моята обич избеля,
а ти казваш,че имаш чувства,
а ти ме молиш грешката ти да простя.
Но толкова лесно раните не заздравяват,
и гордостта ми в мен крещи,
че втори шанс не заслужаваш . . .
че твой ред е да те боли.