Тръгна си!Явно този път всичко свърши.Тръгна си!
Беше одавна.Тръгна си!Но още си тук!Иди си най-накрая.
Махни се от сърцето ми.....аз те мразя.
Махни се от живота ми-сам пропиля шансовете си да бъдеш там.
Времето ще излекува раните от теб,
с времето ще отпътуваш....няма да си спомня за теб.
Вали....и е студено....Вали....но отмива сълзите.
Вали....и сякаш това ме кара да се чувствам за минути жива...
Самотна съм...но не искам да се върнеш...
Страдам.......но болката ми ще отмине....
Живея....но сякаш съм мъртва...
Искам да викам,но се здържам....
Искам да плача,но се старая да се прикривам
Защо да си признавам?
Нима ти си призна или осъзна
товара на лъжите,който върху мен се стовари....
Парчето от мечтите.....искаш ли да ти го покажа?
Скитах се дълго и мислих сама,
накрая почувствах по-добре е така.
Нека онази да ти вярва на лъжите,
нека на нея скъсяваш дните...
Всяка следваща за мен ще ти напомня...
никоя следваща обаче не може да ме замени...
Не мислиш ли,че малко късно е при мене да се връщаш...
не мислиш ли,че вече не чувствам онова,
че за мен не си нищо освен....пропиляна съдба....