Със всяка изминала минута все по далече от мене си ти,
със всяка следваща дума раняваш до болка сърцето ми.
В нашата връзка сякаш всичко се изчерпа
сякаш дните сивотата на ежедневието
са попили и няма вече за нас надежда.
Защо ме оставяш сама развалините от връзката ни да крепя,
парчета от спомени да събирам.
Не мога не го ли разбираш
сили не ми остават вече.
Не мога за една умираща любов самичка да се боря,
не мога от твоите мисли образа й да прогоня
не мога просто нямам сила.
Защо вече не ме разбираш както беше преди,
какво по между ни се промени,
защо прогони всяка мечта,
защо не ми даде докраи любовта.
Без теб не мога,не го ли проумяваш
без любовта ти и без нежността която ми даваш.