I`m lunatic

[Briseis]

Лунатик

Гордо крачи по ръба,
лунатик, омаян.
В краката му лежи цвета,
аромат забравен.

Лунатик, омагьосан от луната,
френтично крещи,
но не, ненавижда той земята
и с вик иска всички ни да покори.

Но някак не успява,
тъжен е дори,
лунатик,със риза бяла,
спря да следва своите мечти.

И падна покосен,
в тревата росна.
Лунатик, втрещен
умрял се просна.


Това е първото стихотворение, което се осмелявам да пусна в отделна тема.Очаквам критиките ви.

[quench]

Чудесно! Но защо толкова негативно?

Да си лунатик е забавно - обикаляш из собствения си свят,без да те притеснява никой. А дори да хвърлиш топа,свършва ли всичко? Или продължаваш да виеш срещу луната,доволен от това,което си,в клетака на собственото си съзнание?

[sherry]

Браво, не знаех, че пишеш! Много интересен стил, публикувай и другите си стихотворения, ако имаш желание, много ще се радвам да ги прочета [/b]

[black_boy]

Dobro e.....

[priti_kiti]

хъммм доста странно,но интересно..
браво браво, много е оригинално

[teenkopele]

Оригинално е. Кефи ме. =D> =D>