Лунатик

Гордо крачи по ръба,
лунатик, омаян.
В краката му лежи цвета,
аромат забравен.

Лунатик, омагьосан от луната,
френтично крещи,
но не, ненавижда той земята
и с вик иска всички ни да покори.

Но някак не успява,
тъжен е дори,
лунатик,със риза бяла,
спря да следва своите мечти.

И падна покосен,
в тревата росна.
Лунатик, втрещен
умрял се просна.


Това е първото стихотворение, което се осмелявам да пусна в отделна тема.Очаквам критиките ви.