- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- *Умираща душа*
Приведен пак старец стои
и взира се някъде вънка,
спомен пред него душата реди
със паяжина сива и тънка.
И дъх на смърт и на вечност
той в безкрая тесен долавя,
и вижда образа им ясен
и ридания в сълзи сподавя.
Приведен пак старец стои,
поглежда примирено навънка,
а във сянка душата мълчи
пуста, тежка... и гръмка!
=D> =D>
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
=D> =D> =D>Първоначално написано от sherry
Невероятно затрогващо!
Еееееееееее деба най-сетне някой да напише нещо РАЗЛИЧНО от чалга- пропагандата и нещо наистина СТОЙНОСТНО. Браво от мен, много ми хареса.![]()
наистина е мн хубавобраво!