В сърцето си каменно нося
стръкче на живи мечти,
но в пламък умиращ те гаснат,
каменни, студени звезди.

Хладен гледа ме мрака
посребрен от сняг и от скреж,
също като мене загубен,
лутащ се в неясен копнеж.

Кристално небе пак умира
под лъчите на нова зора,
умирам със него полека,
умирам, пак за да се родя.