По лицето ми мълком се стича сълза едничка във здрача, тя последната капка ще е – стихнала, аз вече не плача. Но нека тя измие съвеста ми, нека отмие болката от мен, и да ме удави във забрава на горчивия си вкус студен. И тази капка като песъчинка сред хилядите е една – в наказанието на покоя нека тихо ме залее тя...
Добро е А да попитам можеш ли да пишеш нещо с чувство за хумор, или нещо което е тъжно но в същото време да пробужда и смях , ако можеш напиши едно да се посмеем малко все пак идват празници
Правила