Отговор в тема
И аз имам някои опити в поезията...в други форуми също ги пускам, реших и тук за да си кажете какво мислите. Имам някои сполучливи, някои не . За да не пускам тема за всяко нещо ги събирам на едно.
Когато нещо си отива,
но нямаш сили да го спреш,
когато част от теб загива,
е нужно време да го разбереш. . .
И чевстваш колко си самотен,
как сам си бил и винаги ще бъдеш.
Вкусил капка от една отрова наречена живот,
от която не успяваш да изплуваш!
Крещиш, а чуваш ехо на пустиня,
оглеждаш се, а виждаш само тях -
спомените от живота, който уж си имал,
и всичките изпълнени със твоя страх.
Eдва когато нещо си отиде,
едва, когато с нещо се простиш
разбираш колко много ти е нужно
и започваш да тъжиш.
И знаеш, че не ще се върне вече
и празното местенце те боли.
Дори светът надолу да обърнеш
пак не ще го върнеш ти.
И мъката от страшната раздяла,
дълбоко във сърцето ти гори.
Разбираш, че за нещо си живял,
нещо, със което се прости...
УНИКАЛНО !!! мн е хубаво
=D> =D> =D> =D> =D> =D> =D>
f*ck off!
Защо крадеш?
Началото и на двете ти стихотворения е взето от стари спомени, които съм чела от малка по лексиконите!
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Първоначално написано от yuHku
е не така де.Защо крадеш?
Началото и на двете ти стихотворения е взето от стари спомени, които съм чела от малка по лексиконите!
Мн са яки
Дори и така да е, пак се води лично творчество. Взела съм 2-3 реда от някакво друго стихче и...хоп...голямата кражба. Нищо де, няма значение..
na mene mn mi harsvat bravo =D>
Лицемерие
Тъгата вече ме погубва
и всичко светло в мене се изгубва.
И кажете ми сега...
и аз ли ще потъна в наглостта?
Вие сте студени...
от най-елементарни чувства лишени.
Вече ви стана навик
да се възползвате от някой ''наивник''.
Фалшиви комплименти, лицемерие, лъжи...
защо ви трябва мен да ме боли?
Не можахте да ме превърнете в използвачка
за това наричате ме тъпачка.
Защо изобщо решавате
с мен да се подигравате?
Защо ме карате да страдам
бавно да пропадам в нищото.
А нищото - това сте вие!!!
Предатели, лицемери - това не може да се скрие!
Няма да стана една от вас -
подла и безчувствена гад.
Да лъжа, да се мазня...
да не мога да обичам.
Не можеш
Обсебва те тъгата
мислиш си, че можеш да си сам.
Знаеш, че някъде там..
скрита е дълбоко истината.
Трябва да се осъзнаеш..
трябва, но не можеш.
Не е хубаво да знаеш,
че просто не можеш.
Не можеш да си щастлив,
няма я хубавата тръпка
сякаш целия свят ти е крив
заради една-единствена постъпка.
Да, така е... ти сгреши,
но бързо осъзна какво направи,
казваш си "всеки може да прегреши",
но твоята постъпка всичко сломи.
Вече слуха се зазчу.
Казваш - "Какво от това?!".
Помисли с каква слава се прочу.
Да, за съжаление разбра..
Чудиш се сега какво да правиш,
забележки, недоумение, тъга...
Искаш бързичко да го забравиш.
Не може. Всичко се разбра...
За миг видя се в чудо
и се срина за секунди.
Не те интересува нищо друго
само тяхното внимание.
Със укор те те гледат
със неодобряващ поглед.
Реалността не искат да разгледат
и правят най-повърхтностния оглед.
Най-страшното тепърва предстои..
да се справиш, абсолютно сам.
Те предадоха те, разбери
поплачи си...абсолютно сам.
След като гръб ти обърнаха
не пожелаха да те разберат
в самотник те те превърнаха
но не можаха да те прокълнат.
Защо ли..защото ти си нищо!
Кой ли би си правил труда..
Провали се абсолютно всичко
и сега си на ръба.
Да продължиш ли..или да потънеш?
Да избираш ти не можеш.
Всичко зависи от тях,
защото...ти не можеш!
Хубав е замисъла, но звучат някак детски и някъде са ти накъсани стиховете. Иначе мисля, че е добро - никой не се е родил научен. Успех ти желая.
When I look into your eyes there's nothing to see, nothing but my own mistakes staring back at me...
Не ме разбирай погрешно, не исках да те нападам. По принцип ми беше симпатична от други твои постове и от снимките ти и честно казано отначало се разочаровах, като видях, че началото на първите ти два стиха са крадени. Винаги опоменавай, че си писала нещо по нечия творба, защото иначе даже няколко реда да са, си е кражба. Казвай, когато някой стих е вдъхновен от нечия творба и няма да има проблеми.
Иначе да, имаш усет за писане, развивай го
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Благодаря, явно наистина не съм те разбрала като хората. Имам и дурги такива стихове, вече ще пиша от кое произведение какво евентуално съм взела.
А сега специално за тези двете - не помня от къде съм взела началото (май не е авторско), просто ми беше познато и започнах.
sherry - извинявай много....наистина. Не бях те разбрала правилно.
Фалшивите усмивки -
те ги носят без почивки.
Престорените комплименти
сипят ги без аргументи.
Но какво целят - не всички могат да разберат.
Мили са и се преструват,
че уж от тебе се интересуват,
но нещото, което ги блазни
е да нараняват хорските души.
П.С. Първия стих "фалишивите усмивки..." - идеята за него ми дойде от една песен (доста стара) на Вероника в която се пееше: "Шалфивата усмивка..ще нося без почивка денем и нощем..."
и 2те са много добри, но първото е наистинаааа...не намирам точната дума....
n0 CoNnEc7i0n =) - благодаря, раздвам се много, че ти харесва :=)
Лъжи
Сълзи текат навред
не всичко върви
по малко и мед.
Искам да върна
предишния ред..
но тази постъпка..
тя всички чувства стъпка!
Какво правех -
не разбирах
със лъжата си боравех,
че съм невинна претендирах.
Защо си правих труда?
То всичко излезе наяве..
през главата ми минава мисълта
"ти всички предаде".
Но тази зловеща мисъл
не само покрай мен мина.
Тя имаше особен смисъл -
всичко да проклиан!
И да...направи го!
Разпространи слуха.
Направи го за мен
и не за някого другиго.
Това урок добър ще ми даде
добре ще се замисля -
ако не искам наказание -
лъжи не трябва да измислям.
Всичко това ще отшуми
времето лекува нашите души..
Но преди да лъжеш, помисли..
защото всичко стига до хорките уши.
Ето някои рисунки...от миналата година обаче
1. http://i17.tinypic.com/4fx90jp.jpg
2. http://i13.tinypic.com/2qsrl87.jpg
3. http://i16.tinypic.com/33df95k.jpg - тази не е от най-хубавите ама айде :P
Моята любов
Всичко започна ей така,
сякаш само когато хвана моята ръка
във тебе аз се влюбих
и всичко тъжно и печално прокудих.
Времето минаваше,
но любовта не остаряваше.
Винаги копнеех да те видя
и за миг във рая да отида.
Ти беше всичко за мен,
но когато един ден
те видях със друга -
разбрах, че всичко ще загубя.
Тогава чак разбрах,
какъв подлец си бил, видях.
С доверието ми ти се подигра
но дано поне това разбра:
Пред мен ти друга предпочете,
на вечна скръб и мъка ме обрече.
Занапред това да знаеш -
за любовта ми можеш само да мечтаеш.
А пък отделно имам някакви ...просто римувани стихове и незавършени опити да се напише стихотворение.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ~~~~~
Поредния сив делник
се изниза неусетно.
Наближава понеделник
пак настроен си враждебно.
Лъжеш себе си, защо?
Кажи какво те мъчи...
искаш нещо просто,
мисълта ти да сполучи.
Яд те е, защо така?
С терзания не става,
нито с лека ръка,
просто...не искаш да остава.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ~~~~~~~~
Всичко се върти
под небосклона син.
Времето върви (тук междудругото трябва да е ''лети'' но съм го записала като ''върви'')
а ти живееш още сам.
Объркан си,
до болка дори.
Страдаш от разни мисли.
Мъчат те, нали?
Яд те е, или по-скоро жал?
Че всичко се подреди така.....
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ~~~~~~~~~~~
Всичко ти се струва празно
животът - зло еднообразно.
Навсякъде болка и къвга.
Мислиш "по-добре да умра".
Светът скапан ти се струва.
Нищо няма смисъл според теб.
Вече даже не ти се общува.
Няма радост във сивия ден.
Живееш безмълвно, безлично,
само заради това, че си роден.
Представяш си радост хипотетично,
няма радост във сивия ден...
От тебе нищо не остана,
само твоите очи, дори и тъжни.
Усмивката, която за миг те обхвана................
(тези рими много ми харесват и бих искала да ги довърша и да се получи едно смислено стихотворение, но не мисля, че ще мога...това съм го писала преди около месец а сега не се чувствам така и дори и да го завърша няма да се получи нещо истинско...)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ~~~~~~~~~~~~~
Как да не ме боли
Шумолят есенни листа
и по лицето ти личи тъга.
Гледам твоите тъжни очи (мдамм...сега като го чета откривам повторения)
как да не ме боли?
Няма вече радост
във сивия делник..
Нищо не е както преди,
как да не ме боли?
Студът убива всичко...
Плачеш, а казваш ми, че няма нищо.
Добре те познавам, разбери -
как да не ме боли?
Ето тези съм ги пускала в 2 отделни теми (ще помоля те да бъдат изтрити)
"ТРИТЕ ДУМИ"
Заваля първия сняг, всичко стихна. Надали? В душата ти още е буря. Гледаш през прозореца - улица, коли и хора забързани се мяркат. Падат малки снежинки, сякаш перлички се ръсят от небето. Всичко бавно се посипва, облича чисто белия кожух. Това те радва, стопля болната ти душа...макар и малко, но я стопля.
Гледаш...и си мислиш. Тази нежност, тази крехкост, тази красота навън...тотално сикаш да забравиш всичко и да се потопиш във нея. Нещо обаче не ти достига. Какво ли? Май самия ти не знаеш. Душата ти е напокорна, страсти вътре в нея бушуват. Има нещо, което те дели от пълния покой и радост. Наранен си...и то дълбоко. Искаш силно да си отмъстиш. Привидно то изглежда лесно. Всеки ще ти каже: "Давай, хайде смело!". Но ти далеч не си способен да направиш това. Но дали....способен си и още как!! Но просто това гадно чувство....този страх. Това ти е единствената бариера!
Снегът понатрупа малко. Това изкара в главата ти мислите за едни три думи, изречени завистливо от тях. Три думи....привидно нищо. Но тези три слова сякаш бяха по-силни и от меч. Като ги чу - направи се, че няма нищо. После плака и тъжи. Сега пак нараненото място от тези думи те боли. Отделяш огромно място и значение на тези три думи....те наистина нараниха крехката ти и объркана душа. Съмняваш се - " - вярно ли е????", "-не е ли???". Тази мисъл постоянно те човърка. Искаш да си сигурен...и се молиш от все сърце и душа да не е вярно. И самият ти не знаеш какво чувстваш. Объркан си до болка...но не, няма думи да опиша тези чувства.
Да, въпросните три думи те нараниха и разрязаха много дълбоко.
Но, да....почти реши че не е вярно. Като че ли малко се поуспокои. Сега в умът ти, в душата ти....навсякъде във теб е хаос. Решаваш още малко да погледаш, още мъничко покой.
Все повече се вглеждаш, бурно размишляваш. Така, но само до един момент. Постепенно стихваш. иска ти се да забравиш всичко и да се потопиш в белотата на снега. иска ти се всичко да приключи - веднъж завинаги...ах, тази белота! Пак се връщаш на трите думи, които бавно те разяждат и изпиват. Понатрупа още сняг...и ей така ти хрумна...Случайно ли? Не знам. Май го искаше от много време. Бавно се потапяш в беличката атмосвера...бавно се рушиш. Как се чувстваше тогава....знам ли? - Нямам думи да опиша.
Незнайно как, но този ад внезапно спря. Ей така, сякаш със вълшебна пръчица. Потопи се в твоя свят...в по-хубавия свят. Малко, помалко самотата те погуби. Бавно, но все пак успя. Теб те няма вече...ти си погубен. Само самотата ли? Разбира се....и трите думи......
"ЗАСЛУЖАВАШ ДА СИ ЩАСТЛИВ"
Животът - миг от вечността това е,
ти избираш как да го живееш.
Дали лошотията ще витае
дали хубавото ще желаеш.
Миг от приказката, да...така е...
всеки нещичко мечтае, нещичко таи.
Всеки иска нещо, то се знае,
какво ли да направиш - сам реши.
Дните се изнизват бързо...
а ти все още си на кръстопът.
Хайде! Реши кое ще е първо,
мисли...хвани правилния път.
Намисли ли? Реши ли вече? - Браво.
Виж къде се забъркваш...
Дано сърцето ми да не е право
или нещо с нещо бъркаш?
По пътя ти пое,
добре ти е сега нали?
как ли човек може да разбере...
че всичко наранява и боли.
Добре ти беше, да...
но май играта загрубя.
Страх те е! Разбра...
че някой просто те използва.
Мразиш се сега, нали?
Подигравки, унижения,
не взимаш вече важните решения
и доста май това боли.
Проклинаш ги, кълнеш ги,
разбра ли какво искат?
Но веч не можеш да ги спреш ти...
изпиват те, докрай те изтискват.
Страх те е от тях!
Но не, не го признаваш.
Искаш силно да ги прокълнеш наглас,
че все излишен оставаш.
Но...чакай! Не, не си виновен,
че със теб постъпиха така...
сломен се чувстваш и преборен.
НЕ! Не се предавай сега!
Из спомените пак се ровиш,
връщаш лентата назад.
Всичко да се върне пак се молиш.
Не щеш да продължиш по пътя прокълнат!
Няма нужда! Помисли си!
Колко много даде, колко ти отнеха...
Погледни колко силен ти си.
Продължи напред и намери утеха...
Труден е пътя, даже много.
Страх те е, но повярвай, че си струва.
Страх те е да се съвземеш отново
и личността ти да изплува.
От завист и злоба...
виждаш, че ти се повръща.
Махай се от таз прокоба!!!
Всичко тъпкано се връща!
Направи крачка назад, засили се!
Ти си стойностен човек!
Давай смело, усмихни се!
Не си се радвам...сигурно от век.
Видя ли! Не е толкоз страшно...
чувстваш се свободен и игрив.
Ще бъде всичко толкова прекрасно!
Ти заслужаваш да си щастлив!!!
`ImpeNeTraBle_DarKnesS`, стихотворението тиМоята любов е жестоко, моите поздравления наистина!!! Не искам да пускам друга тема, затова реших да сложа тук едно... "нещенце" което вчера си сътворих, макар че не е нито стиховорение, нито нищо особено, просто явно съм била в "настроение" и така ми дойде... Надявам се да не ми се сърдиш за което. Не е дълго, но е "от сърце"...
So many words, so many lies...
And a girl who USED to trust you...
Not anymore... never again!
Forget `bout me!!!
Wow...Последните ти 2 също са... невероятни!!! Просто нямам думи! Адски са добри, има истински чувства при това до болка познати... Нямам, нямам.. просто нямам думи. Продължавай в същия дух... само това мога да кажа!
Благодаря ти
Ами да, значението е това, но мисля, че в разговорната реч го казват точно "bout" и затова го написах с апостроф, а и ми звучи по-добре...
прекалено клиширано!
само в това се усеща стил
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
