Какво е станало с теб? Променил си се? Преди беше душата на компанията, разсмиваше всички, знаеше как да си изкараш яко. Сега май само едно нещо ти е в главата. Затънал си.. С промит мозък си.. Не мога да ти помогна. Не знаеш ли колко много пропускаш, не знаеш ли още колко неща имаш да видиш. Вече не позираш. Станал си по естествен. Май вече нямаш акъл да го правиш? За теб е важно едно - тревицата да ти е на място.. Защото когато пушиш ти си някой друг, не трябва да мислиш, да поемаш отговорност.. просто се пускаш по течението. Променил си се. Когато си говорим и те питам "какво ново", всичко за което се сещаш е как си се напушил. Правя гримаси.. Не искам да слушам.. но ти продължаваш.. Промъква се частица от предишното ти "аз". Ти пак се шегуваш, но знам, че вече не си същия. Една голяма мисъл ти е промила главата. Вече едно е най-важното. И преди се хилехме като идиоти. И преди ни беше яко. Разликата е, че тогава се смеехме на нещо. Осмивахме света, защото знаехме, че нещо не е наред. Вече не ти пука за света. Не ти пука за себе си. Не ти пука и за мен. Важното е да се хилиш и да дърпаш дима на мръсно и изсушено отровно цвете, което с всеки изминал ден наслагва катрани в белите ти дробове. Ще умреш.. но познай какво? И на мен вече не ми пука..