И ти ще умреш... Дори не се знае , дали ще го направиш по-късно от мен..
И ти си се променила, преди приемаше хората такива , кавито са, вместо да се опитваш да промениш избора им.
Изгубила си чувството си за хумор.. сега май само едно нещо ти е в главата- да даваш поучения и да повтаряш като папагал зау4ени от незнам си къде глупости...
Не ме занимавай повече, не искам да ми "помагаш", като не можеш вече да споделяш купона, поне не го разваляй!.
СДтанала си предубедена не знаеш нищо за нещата, за кито говориш наизуст.
За теб е важно едно- какво ще си помислят хората.
Превръщаш се в ксерокопие, поредното винтче в системата.
да бъдеш себе си означава да взимаш решения, а не да послушничиш и да угаждаш на другите.
В очите ти виждам страх.. страха от нещата, които не можеш да промениш.
Страха е заразна болест, не искам да ме заразиш.
И сега ми е яко, и нищичко не знаеш за разликата, защото нямаш база за сравнение.
Правиш гримаси...
Знаеш ли пука ми за много неща.
Пука ми за глобалното затопляне, пука ми за изчезващитр видове, пука ми за пътя на човешката цивилизация.. Това за което НЕ ми пука са правилата на матрицата.
Не ми пука дали разбереш, клакво се опитвам да ти кажа, вече много пъти сме го водили тоя разговор. Няма да го водиме пак.
Недей да обиждаш цветята ми, разбрах вече, че не ти харесват.
Май няма какво повече да си кажем.
Живей , но остави и другите да живеят!