.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 2 от общо 2
  1. #1

    *Ангел на мрака*

    Ангел на мрака

    Студът пронизва кожата бяла,
    вятър разпилява черните коси,
    и боса по снега от тъга отмаляла,
    оставя тя своите кървави следи.

    Ти й даде снежнобели крила,
    и безмилостно после ги сряза,
    ти оживи всяка нейна мечта,
    а после ги грубо премаза.

    В какво превърна слънчевото момиче,
    какво стори на волното птиче,
    не, спри, недей отрича,
    защо я накара да те обича?!

    Няма пламък в очите,ни топлота
    няма усмивка, няма светлина,
    няма щастие,нито красота,
    няма любов - има само тъмнина.
    Аз свикнала съм искрено да давам по мъничко от моето сърце, но често цялото го разпилявам и събирам го парченце по парче. Не ми тежи в тази теорема, че всеки гледа обич да краде, но ми тежи, че всеки алчно взема и нищичко не ще да ми даде.

  2. #2
    Фен
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    ..ще ме намериш в крясъка на тишината, под капчици от лунен дъжд...
    Мнения
    120
    Ангел на мрака много е силно... тежко и пропито с болка... Браво! Искам сам ода ти кажа нещичко, може би като съвет...
    Когато пишеш за такива диаболистични неща, за болката и прочие не оставя края такъв... вплети в него лъч надежда... за да грабне читателя, за да му покаже че въпреки всичко, изход винаги има.... Направи м ивпечатление заглавието "Ангел на мрака"... то самотое контрастно...последвай примера му и вмъкни нещо ангелско в тази тъмнина...

    И още нещо
    Ти й даде снежнобели крила,
    и безмилостно после ги сряза,
    ти оживи всяка нейна мечта,
    а после Я грубо премаза.

    нека бъде Я вместо ги за да не се губи смисъла...

    Продължавай да пишеш!


    - Имам нужда от простор...
    -Значи не ме обичаш..
    -Обичам те...
    -Тогава защо ти е простор?

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си