- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- *Ангел на мрака*
Ангел на мрака
Студът пронизва кожата бяла,
вятър разпилява черните коси,
и боса по снега от тъга отмаляла,
оставя тя своите кървави следи.
Ти й даде снежнобели крила,
и безмилостно после ги сряза,
ти оживи всяка нейна мечта,
а после ги грубо премаза.
В какво превърна слънчевото момиче,
какво стори на волното птиче,
не, спри, недей отрича,
защо я накара да те обича?!
Няма пламък в очите,ни топлота
няма усмивка, няма светлина,
няма щастие,нито красота,
няма любов - има само тъмнина.
Аз свикнала съм искрено да давам по мъничко от моето сърце, но често цялото го разпилявам и събирам го парченце по парче. Не ми тежи в тази теорема, че всеки гледа обич да краде, но ми тежи, че всеки алчно взема и нищичко не ще да ми даде.
Ангел на мрака много е силно... тежко и пропито с болка... Браво! Искам сам ода ти кажа нещичко, може би като съвет...
Когато пишеш за такива диаболистични неща, за болката и прочие не оставя края такъв... вплети в него лъч надежда... за да грабне читателя, за да му покаже че въпреки всичко, изход винаги има.... Направи м ивпечатление заглавието "Ангел на мрака"... то самотое контрастно...последвай примера му и вмъкни нещо ангелско в тази тъмнина...
И още нещо
Ти й даде снежнобели крила,
и безмилостно после ги сряза,
ти оживи всяка нейна мечта,
а после Я грубо премаза.
нека бъде Я вместо ги за да не се губи смисъла...
Продължавай да пишеш!
- Имам нужда от простор...
-Значи не ме обичаш..
-Обичам те...
-Тогава защо ти е простор?