- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Заради любовта...
Тя седеше до прозореца и гледаше танца на снежинките. В блуждаещият и поглед се четяха хиляди въпроси и тя искаше толкова силно да си отговори на тях, но не можеше. А може би просто нямаше сили. Върна се назад към спомените си - само в тях беше истински щастлива. Те я даряваха с топлотата и уюта, от които така се нуждаеше в този студен свят. За миг пред нея беше картината на миналата Коледа. Огънят в камината, коледното дърво, подаръците и ... него. Стоеше пред нея с искрящата си усмивка, която я изпълваше с неописуемо прекрасно чувство. Тя се втурна и го прегърна с такава нежност и обич, невиждани досега. Там, близо до сърцето му, тя се почувства сигурна и защитена. Не искаше нищо друго- само този момент да продължи вечно. Мечтите и се струваха така близки, всичко беше възможно. Тя стисна очи и остана така неподвижно няколко секунди. Когато ги отвори, отново се намираше в мрачната стая. Сълзи проблеснаха в очите й и се затъркаляха по белите и бузи. Сърцето и туптеше неудържимо. Погледът и се отправи към масата. Сред разпилените вещи имаше и нож. Стана и го взе. едва ли щеше да боли повече, отколкото я болеше сега. И в този момент спря. Беше видяла една от неговите снимки от която й се усмихваше. Не, тя не можеше да постъпи така, не искаше да го разочарова. Беше го загубила преди дни, но и се струваха години... Той би я спрял. Не би й позволил да го последва. Ножът се хлъзна от дланта й и падна на пода. Тя си удари шамар. Бузата и придоби ален цвят, но нито една сълза не се стичаше по нея. Нейната любов бе по-силна от смъртта, по-силна и от живота. Тя коленичи за миг в безпомощност, но се изправи и стисна юмруци. Трябваше да продължи напред и само тази мисъл я вълнуваше. Да продължи заради себе си, заради него, заради любовта...
Аз свикнала съм искрено да давам по мъничко от моето сърце, но често цялото го разпилявам и събирам го парченце по парче. Не ми тежи в тази теорема, че всеки гледа обич да краде, но ми тежи, че всеки алчно взема и нищичко не ще да ми даде.
6to nakraq ne se samoubi, toq tip razkazi ne mi haresva, tozi tip razkazi sa za vduhvane na nadejda na nqkoi, te sa za nqkoi kato e depresiran da go otkajat ot samoobiistvo, takova ne mi trqbva, pove4e mi haresvat razkazite kadeto nakraq nqkoi se samoubiva i posle ti e zduhano 1 sedmica
ina4e razkaza e mnogo dobur, no ne si padam po takiva
Аз пък не си падам именно по тези със самоубийствата![]()
Браво, че е намерила сили да се откаже навреме. Самоубийството е за слабите, а любовта дава сила и смисъл на всяко едно наше действие.
Хареса ми!![]()
добро е![]()
Аз сЪм кУкЛиЧкаТа,кояТо нЕ моЖеш дА сВалИш!Аз сЪм пЕрФекТнаТа,с коЯт0 дрУгиТе Ще сРавНиШ! ТвоЯта МаЦка оТ мЕн тЕ пАзИ,щ0т оТ заВисТ в КраКаТа мИ лАзИ!