Трагичното величие в образа на хектор

Хектор е един от основните епически герои в поемата на Омир „ Илиада”. Тя е част от „Троянския цикъл”, описващ живота по време на битката при Троя. Не е ясно дали происведението е исторически достоверно, тъй като е осеяно с невероятни сравнения описващи както хората, така и боговете. Въпреки това „Илияда” раскрива важни страни от психологията и живота на древните гърци както по време на битките, така и в мирния им живот зад крепосните стени.
Сред основните герои в поемата се отличават образите на Ахил и Хектор. Обръзът на Хектор е едновременно величествен и трагичен. Тои съзнаваики, че е обречен, все пак остава верен на своя патриотичен дълг. Неговата обреченост се дължи на факта че той не е с божествен произход. Той е син на троянския цар Приам и на Хекуба, и поради това е способен също като смъртните си родители да умре. Това създава в героя чуство за обреченост, което поражда трагичноста му. Като човек, Хектор е жертва и на чисто човешките чувства на страст и беспокоиство. Епическият герои се притеснява за тешката съдба, ноято би сполетяла жена му и детето му. Мъчи го мисълта, че ако загуби битката смърта му ще е бърза но семеиството му ще сграда много. Наи добре трагичноста в обръза на обречения герои се описва пред скейските порти, където осъзнаваики че ще умре ако го застигне неконтолируемият гняв на Ахил, гонен от чисто човешкия си страх побягва. Инстинкта му за самосъхранение го кара да обиколи три пъти Троя преди да събере кораж да се исправи срещу стръха си. Макар и обречен на сигугна смърт и гонен от панически страж за живота си, героя все пак показва невероятна сила на духа като спира и се объща срещу гонещия го стихиен гняв на врага му. С тази си постипка показва величието в образа си. Той осъзнава, че е негов дълг да брани народа и семеиството си дори с цената на собствения му живот. Хектор олицетворява по-съвременен и по-хуманен начин на деиствие. Когато се исправя срещу Ахил, той го моли да сключат пакт та победителят да не скверни тялото на убития, а да го предаде на народа му. С тази си молба епическия герои раскрива по хуманното си отношение към врага и го моли да обоздае мощния си гняв. Егоисма и жаждата за мъст от страна на Ахил стават причина желанието му да бъде отхвърлено с лекота. Но все пак величието на героя си остава. Хектор е най-ярката опора на троянците през тешките дни на истощителната воина. Тоир макар и обречен на чисто човешка смърт се проявява като активен защитник на своя град, надарен с исклучителна физически силна и духовна красота. Но като че ли целия му блясък, достоинство и чест на воин биват засенчени от срещата му с жена му и детето му при скейските порти. Там на границата между воината и мира омир среща нашея велик герои с семеиството му и го превръща в нежен съпруг и лубящ баща. В расговора между Хектор и Андромаха тя заплаква и го моли да остане осъзнаваики обреченоста на своя любим. Но въпреки молбите и все пак тои осъзнава че е негов дълг да се бори и да защитава нея и града. Но още по поразителен е момента в които тои се приближава до детето и то се расплаква страхуваики се от непознатия странник. След като сваля шлема си сина му вече не се страхува от него и Хектор го прегръща и целува. В този момент величестжения епически герои се превръща в нежен и любящ баща. Тук в шестата песен на поемата образът на Хектор е обогатен и предаден психологически вярно и с дълбок драматизъм чрез отношението му към любимата жена и син. Обръзът на героя се обрисува много величествено но същевременно и страшно драматично. Героят е расдвоен между естественото желание да е с съпругата и детето си и дългът пред троянците които тои сам поставя над всичко и всички. Въпреки цялото желичие и чест което Омир описва своя герои, тои все пак бива убит от пагубния гняв на жадния за мъст Ахил. Но с това не свършва трагизма в образа на героя. Ахил не дава тялото на мъртвия герои на народа му а го връзва на колесницата си и го влачи по боиното поле. Баща му Приам моли Ахил да позволи тялото на величествения му син да бъде погребано както повелявал обичят. С много мъка и сълзи Приам кара Ахил да се смили над него и да позволи молбата му да бъде испълнена.
След прочитането на Омировата поема „Илиада” впечтелението ни от епическия герои е двусмислено. От една страна ние го приемаме като величествен и доблестен герои дал живота си по време на испълнение на дълга си към народа си. Но не можем и да пренебрегнем факта че под героиските дуспехи на младия и красив воин се крие нежен съпръг и любяш баща чието целание е да бъде със семейстжото си. Чисто човешката му обреченост и съдбата на герия ни карат да му будем съпричасни, но въпреки че бяга за живота си и въпреки трагичната си смърд за нас читателите и за троянци и троянки Хектор е и си остава великият герои и защитник.
Ето и това по първата