Завист, завист, oмраза и пак завист...

[I've Been Mistreated]

Здравейте на всички! Имам един много наболял проблем, който ме тормози от доста време. Имам една приятелка. Двете с нея бяхме много близки, до преди няколко месеца. Озлоби се, стана отвратителна... просто неознаваема. Все едно не беше същия човек.
Не знам от къде да започна... тя нашата история е доста дълга и заплетена, но ще я споделя... пък дано да ми олекне и да ми помогнете.
Познаваме се от някъде 5 години. За този период от време приятелството ни премина през много етапи: майка й ни раздели, баща ми не я харесваше и постоянно ми казваше колко е злобна и завистлива (аз не му вярвах, ама сега разбирам, че е бил прав.)
Винаги съм й влизала в положението (разбирала съм я, когато не можем да излезем защото няма пари понеже живее само с майка си, черпела съм я, не е имало момент в който да се е нуждаела от мен и аз да не съм била до нея. Давах всичко от себе си, за да можем да сме приятелки, ама едно приятелство не може да го крепи само един човек). Само дето ето го и момента на конфликта - живея по-добре от нея (от финансова гледна точка). Имам неща, за които тя само може да си мечтае. Никога, ама никога не съм й нятаквала че съм по-добра от нея защото имам еди какво си, а майка й с нейната мизерна заплата не може да й го вземе. Само, че тя вътрешно беснееше и аз го усещах. Мразеше ме за това, че живея по-добре от нея. Мразеше ме за това, че имам баща - а тя няма, мразеше ме за това, че имам телефон, а тя няма, мразеше ме за това, че съм по-добра в някои отношения от нея, че съм по-амбициозна от нея и мога да постигна целите в живота си.
Мразеше ме, за това че имам повече възможности пред себе си, отколкото тя някога ще има.
На скоро майка й се видя малко с пари и чак сега й взе тези неща (телефон и компютър). И "приятелката" ми сякаш, за да си го върне започна да ми натяква пак и пак колко съм загубена, че нейния телефон бил по-хубав от моя, че компютъра й бил по-хубав от моя, че родителите ми са кретени, а майка й колко е добра. (заяждания тип детската градина), ама не можете да си представите с каква злоба и завист!!! Исках и аз да й кажа... нещо, да я нараня... но не исках да падам на нейното ниво.
Това вече трае близо 9 месеца. Все се надявах, че ще й дойде акъла в главата и ще спре... ама няма... от ден на ден все по-зле става.
Баща ми каза, че такова лайно не може да ми е приятелка. Че една приятелка никога не би тръгнала да обижда родителите ти, да те изкарва по-тъпа от нея и т.н. Говорих с нея, ама тя не си взема бележка. Майка ми каза, да не я разкарвам все още... а баща ми каза, че не заслужавам да си губя времето с такъв боклук. Щом иска приятелка с пари да си ходи при баровките, ама те като я видят как няма пари за едно кафе едва ли са щели да я приемат.
Какво да правя?! Кого да послушам? Съвета на майка си - да поговоря пак с нея или съвета на баща ми - без много, много да й давам обеснения да я разкарам?

[Bodom_child]

Хмм.. защо ли ми е толкова познато... Аз имах същия проблем преди... време, с тази разлика че "тогава" най-добрия ми приятел, с който делях и последнот нещо което имах нямаше... майка. Когато по една красива случайност се хвана в пачка и се озлоби по същия начин, за съжаление, или пък за моя радост.
Съвета ми е следния:
Поговори с твоята приятелка накарай я да разбере колко много значите една за друга и си изяснете нещата помежду си. В крайна сметка има 2 варианта: или ще си почеша сивото вещество и ще осъзнае за какво става дума, или просто ще се направи че те разбира("в името на вашето приятелство") и в най-добрия случай ще те използва...
Надявам се да стане първото, но в случай че стане второто най-искрено ти препоръчвам да я игнорираш или в най добрия случай едно "Здравей как си!?" за уважението от доброто старо време...
Надявам се че нещата ще се развият в най добрия вариант, ако не просто трябва да се огледаш за други ИСТИНСКИ приятели, а те не са малко, повярвай ми!
Пожелавам ти успех!

[deem(unregistered)]

Просто Синдром на Емоционалния Срив (СЕС) от първо ниво.

Ако приятелката ти иска да е приятелка с пари... нека да бъде. Щом толкова много я е яд, за това че по независещи от теб обстоятелства си по-добре от към пари... (вместо да се радва за теб) значи, тя не е стойностен човек.
Човек, който се интересува само от това колко пари има и си ги брои стотинка по стотинка, озлобял от всичко и към всичко... не може да ти е приятел.
До колкото разбрах, тя толкова е завиждала че чак е започнала да обижда и родителите ти, за дето могат да ти осигуряват някакъв стандарт на живот.
Добре си направила, че и ти не си започнала да отвръщаш на простащината с простащина. Остави я да си живее сама с глупавите си илюзии. Просто я зарежи. Един ден ще разбере каква приятелка е изгубила, но ще бъде твърде късно.

[HopeLesss]

Нормално е да злобее. Все пак ти имаш неща, които тя няма. Грешка е било изобщо, че си си мислела, че можете да бъдете приятелки. Който и да ми каже, че бедни и богати могат да бъдат истински приятели, без разни задни мисли, ще му кажа, че е адски заблуден. Приятелите са хора с общи интереси, идеи и възгледи. Не е възможно да сте приятели, при положение, че ти имаш 20 лв в джоба, а тя 2. Не казвам, че парите са най-важното нещо в тоя живот, но несъмнено на това момиче му е адски гадно, че не е като теб. Не мога да я оправдая. Да обижда родителите ти не е начина да изтъкне себе си.

Ако все пак решиш да се бориш за приятелството ви, може би трябва да промениш малко навиците си. Не излизай с много пари, не ходете по скъпи заведения, не парадирай с това с какво се занимават вашите, какво си си купила и колко пари ти дават...

Обаче както вече казах... трудно бихте могли да имате истинско приятелство, когато между вас стоят... пари...

Виж,според мен послушай съвета на майка си...През цялото време,когато сте били приятелки тя е таила зависта си към теб...Не й е било лесно,да гледа всичките хубави неща, които имаш и тайно да въздиша..Куул Гърл,не мисля,че не могат да бъдат приятели хора,с различно материално положение...Не всичките ми приятелки имат колкото мен-някой повече,някой по-малко но все пак сме приятели.И разбирам приятелката ти,защото е отвратително да нямаш баща и да гледаш чуждия..почваш да си мечтаеш и ти да имаш,оттам идва завистта.Аз самата нямам баща,но слава богу сме добре финансово,защото майка ми работи много.С времето се свиква..

[Teen_Profesor]

Нормално е да злобее. Все пак ти имаш неща, които тя няма. Грешка е било изобщо, че си си мислела, че можете да бъдете приятелки. Който и да ми каже, че бедни и богати могат да бъдат истински приятели, без разни задни мисли, ще му кажа, че е адски заблуден. Приятелите са хора с общи интереси, идеи и възгледи. Не е възможно да сте приятели, при положение, че ти имаш 20 лв в джоба, а тя 2. Не казвам, че парите са най-важното нещо в тоя живот, но несъмнено на това момиче му е адски гадно, че не е като теб. Не мога да я оправдая. Да обижда родителите ти не е начина да изтъкне себе си.Обаче както вече казах... трудно бихте могли да имате истинско приятелство, когато между вас стоят... пари...

Точно така. Защото и ти можеш да започнеш да я нападаш и да я сринеш за нула бройки и на края до никъде няма да стигнете.
Има и друг вариант - нападне ли те и тя, нападай и ти. Няма да си по-загубена от нея и да оставяш някаква тъпачка дето няма 50 стотинки за кафе да те мачка, от завист и злоба.
Злобата и завистта са много гадно нещо, жалко че си е показала лошата страна 5 години след като сте били заедно.

[Verliebt_Maedchen]

според мен тя не ти е приятелка.... малко завист по принцип винаги има, но от това което чета - според мен няма никакво приятелство между вас, или поне не от нейна страна.... вслушай се в съвета на баща ти - моя също мн пъти е преценявал правилно приятелите ми и ей, богу винаги се е оказвал прав