Абе мамка му какви приятели са това?! Лъжат ме за гаджето ми, че правил това и онова и се натискал на тоя и оня и ме карат така настървено да го скъсам. Обиждат ме по всевъзможни начини, а най-интересно е когато съм "космата кучка" . Като не виждам къде съм космата. Изобщо не се замислят, че и да беше така това може да се промени само с едно движение. В лицето ми се усмихват, а после щом се обърна ме обсъждат и ме наричат позьорка. Те други думи освен "позьор" и "емо" за убида не знаят. Всеки който не е с тяхното мнение е такъв, всеки който има собствен стил е такъв. Един от тях ходеше с едно момиче, но тя се заби (в пълният смисъл на думата) с др момче и той я скъса ест. После тръгна с едно мн яко момиче, което е емо (аз лично нямам нищо против тия хора) и страшно мн й се кефя, но той я заряза без да му мигне окото и тръгна предната. С приятелките ни, които са леко стил емо, се държат все едно са някфи ебати боклуците! А мен малко по малко ме обиждат в лицето и ми обръщат гръб още преди да съм реагирала. А тоя който ми разказа за нещата пръв започна с обидите, да ме нарича емо (а най-интересното е, че той е най-сдуханият човек който познавам, готов да се хвърли от моста само ако му кажеш че е тъпак, а пък аз в момента принципно съм в един много щастлив период). Сравняват ме по критериите на тая, невярната, ако мога да се изразя така. Понеже съм в художествена паралелка и ест имам рисунки и когато си харесам нещо обичам да искам мнение, за да ми посочат грешките или да се похваля или просто за да я покажа и ме нарекоха позьорка по нейните критерии точно защото съм искала да ми видят рисунката! Сякаш им липсват думи за убиди. Вече честно казано не ми пука за тях. Единственото от което ми е гадно е че го правят бавно с цел мъка и болка за мен. Но кажете ми, мамка му, какви приятели са това? Кой истински приятел би ти причинявал болка? Кой истински приятел би те карал да не ти пука вече за него? Мамка му, вече не ми пука за тях и от тва ми е тъпо! Какви приятели са, че само се опитват да ме убидят!
Ако сте прочели всичко това, мога да ви кажа само и единствено благодаря за старанието. По принцип не пиша за такива неща по форуми, но вече не издържам. Трябва да го изпиша някъде. Ако искате ми казвайте нещо утешително, ако искате недейте. Вече просто не ми пука за тях.