.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Лично творчество - "Последен порив"

    Последен порив

    Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,
    и знам, че всичко свърши и остава в паметта,
    във нищото последната надежда ще заглъхне,
    безсилна пред безмилостно затворена врата.


    И мъртви падащи листа завинаги оставят
    дървета без защита от злините на студа -
    поредни няколко сълзи страните ще погалят
    и после ще се слеят със морето от тъга,
    където в сал от мъка е забравена самотна
    и топли се в последния изгрев любовта..
    Усеща бавно как от нея тръгва си живота,
    но с жажда взима сетния порив светлина..


    А щом и той залезе, ще свети твоята звезда
    и тя, когато се разплачеш ще връща обичта..
    която дълго ти дарявах, и давам пак сега,
    завинаги ще помня, до теб да съм дори да спра.
    ·• tHe m0onLigHt pLaYs uPoN yoUr sKin, a kIsS tHat LiNgErs tAkEs mE iN, I faLL aSleEp iNsiDe oF yoU, tHeRe aRe no w0rdS, tHeRe's onLy tRutH.. •·

  2. #2
    Мега фен Аватара на katttto3
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    В тайните на нощта
    Мнения
    3 156
    mn e gotino
    Притискаш ме. Изтръгваш със страст ръцете ми разголени...

  3. #3
    Мега фен Аватара на iiirish
    Регистриран на
    Jun 2006
    Мнения
    4 156
    не че е лошо, но някак си не се чете така гладко както би трябвало в поезията...

  4. #4
    Мега фен Аватара на Blab
    Регистриран на
    Mar 2007
    Мнения
    8 105

    Re: Лично творчество - "Последен порив"

    Цитирай Първоначално написано от I don't know who I am
    Последен порив

    Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,
    и знам, че всичко свърши и остава в паметта,
    във нищото последната надежда ще заглъхне,
    безсилна пред безмилостно затворена врата.


    И мъртви падащи листа завинаги оставят
    дървета без защита от злините на студа -
    поредни няколко сълзи страните ще погалят
    и после ще се слеят със морето от тъга,
    където в сал от мъка е забравена самотна
    и топли се в последен изгрев любовта..
    Усеща бавно как от нея тръгва си живота,
    но с жажда взима сетен порив светлина..


    А щом и той залезе, ще свети твоята звезда
    и тя, когато се разплачеш ще ти върне/връща обичта..
    която дълго ти дарявах, и давам пак сега,
    завинаги ще помня, до теб да съм дори да спра.
    Ами, мн ми хареса, успях да го съпреживея, и все пак си позволих да предложа някои поДправки(лично мое виждане).

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си