Начало на разказ

Отдавна минаха времената на страшните хайдути. Балканските гори вече не бяха пълни със страшни и мустакати войводи, облечени в шарени и красиви дрехи, а преизпълнени със сприхави цигани, брадясали като маймуни, полуголи, полуоблечени, изкарващи си прехраната с незаконна сеч.

Кривите им каручки всеки ден следваха един и същи път – от циганския катун до гъстата борова гора. От многото движение колелата на каруците бяха станали почти квадратни и дрънчаха като звънци на кукер. От циганските кола, от самия вид на притежателите им лъхаше една неземна занемареност. За капак на тази вечна картина загледаше ли се човек в животните, които теглеха стопаните си, не можеше да познае веднага кон ли е това, овца ли е, какъв дявол е… Конете бяха рунтави като самите си стопани.


==============

Има ли нещо интересно тук според вас ?
Бихте ли прочели целия разказ, ако това е само началото?
Заинтригува ли ви?

Добро ли е? Тъпо ли е?

Няма значение идеята за разказа. Това е самият увод, който искам да коментирате.

Мерси.

mislq 4e e malko grubo

[KpuCuTo0o]

Заинтригува ме, и ми хареса... Доста е грубичко... Особено сравнението на циганите със рунтавите коне... Но определено е хубаво... Абе харевва ми Бравос! =D>