Леден гняв или изпепеляваща ярост?

[morsmordre]

Кое според вас е по-силно?Естествено, в различните ситуации, различния самоконтрол води до различен резултат.Нека съпоставим нещата така - в една ситуация
Някой ви е изкарал от нерви до такава степен, че да се ядосате, ама наистина да се ядосате.Толкова, че да сте готови да посегнете.Този човек ви посяга и вие имате два варианта за действие.
1)Поставяте емоциите си под пълен контрол - фокусирате целия гняв в един-единствен пламък.Концентрирате се толкова, че в момента, в който другият ви посегне, реагирате мълниеносно, изливайки неприязънта си в едно действие, чрез което "печелите спора".
2)В душата ви избухва неудържим пожар, изпепелявайки всякаква мисъл.Не остава нищо друго, освен това яростно чувство, опитващо се да излезе на повърхността и едва го удържате.В момента, в който го пускате да се излее като горски пожар в сух летен ден, "печелите спора", увреждайки заслужено глупакът, осмелил се да ви изкара извън контрол.

Винаги съм се чудел кое от двете чувства е по-силно.Питам ви, за да ми кажете вашето мнение не от етическа гледна точка, а това, което ви се нрави повече.Аз лично си представям първото чувство като гладко полирана ледена повърхност, но толкова студена, че всичко, което се докосне до нея, замързва моментално; и второто - като умираща звезда.И двете неща са страшно мощни и всепомитащи.Специално за тази ситуация, която ви предлагам, избирам ледения гняв (не Ледения Стив Остин...), както и за почти всяка друга ситуация.Казвам почти, защото бих пуснал моята изпепеляваща ярост срещу всеки, опитал се да застраши физически най-добрите ми приятели.

[SupremacyGirl]

Аз откривам себе си във втория вариант...
Не че ми се повече ми се нрави, но аз самата съм си такава..
Но не мога да преценя кой от двата варианта са по-силни.. и двата са изблик на нерви...

[Muse_of_Madness]

Кое според вас е по-силно?Естествено, в различните ситуации, различния самоконтрол води до различен резултат.Нека съпоставим нещата така - в една ситуация
Някой ви е изкарал от нерви до такава степен, че да се ядосате, ама наистина да се ядосате.Толкова, че да сте готови да посегнете.Този човек ви посяга и вие имате два варианта за действие.
1)Поставяте емоциите си под пълен контрол - фокусирате целия гняв в един-единствен пламък.Концентрирате се толкова, че в момента, в който другият ви посегне, реагирате мълниеносно, изливайки неприязънта си в едно действие, чрез което "печелите спора".
2)В душата ви избухва неудържим пожар, изпепелявайки всякаква мисъл.Не остава нищо друго, освен това яростно чувство, опитващо се да излезе на повърхността и едва го удържате.В момента, в който го пускате да се излее като горски пожар в сух летен ден, "печелите спора", увреждайки заслужено глупакът, осмелил се да ви изкара извън контрол.

Винаги съм се чудел кое от двете чувства е по-силно.Питам ви, за да ми кажете вашето мнение не от етическа гледна точка, а това, което ви се нрави повече.Аз лично си представям първото чувство като гладко полирана ледена повърхност, но толкова студена, че всичко, което се докосне до нея, замързва моментално; и второто - като умираща звезда.И двете неща са страшно мощни и всепомитащи.Специално за тази ситуация, която ви предлагам, избирам ледения гняв (не Ледения Стив Остин...), както и за почти всяка друга ситуация.Казвам почти, защото бих пуснал моята изпепеляваща ярост срещу всеки, опитал се да застраши физически най-добрите ми приятели.

Идея си нямам, защото моята ярост не спада към нито едно от двете. Може би прилича на второто, защото когато се разяря, гневът ме изпълва и се докосва до всичките ми мисли- не ги изпепелява, запалва ги и усилва многократно, но лишавай ки ги от доброто и топлината в тях... Тук сигурно има роля заледяването... В такива моменти мисля за любовта, но мразя, искам да защитя, но чувствам нужда да убивам в името на тези, които трябва да защитя...
Не сравнявай емоциите с природни стихии, най-вече защото при всеки е различно...

[morsmordre]

Хм, за теб може и да не са сравними с природните стихии, но за мен са.За щастие, рядко са ме ядосвали дотолкова, че да се докосна до едно от тези две чувства (първото), но точно така ги чувствам аз.Вероятно ще кажеш, че съм човек, който лесно се поддава на дразнения, но е точно обратното.За щастие, надарен съм с изключително голямо търпение (което понякога ми пречи) и не се ядосвам толкова лесно, но, когато това стане..Точно в природна стихия се превръщат чувствата ми.
Предполагах, че някой ще засегне любовта.Интересно ми е да видя докъде ще се развие темата

[LunaTriCk]

Колкото пъти и да ги чета, двата варианта ми се виждат еднакви Разликата е само в прилагателните, тъй като гледам. Както и да е. Нервите ми се са от стомана и досега няма документиран случай, да ме ядоса някой, че да му посегна.

[rosskata]

Аз определено съм от втория тип. Когато се вбеся, ама наистина, губя всякакъв контрол върху себе си, думите и действията си... И нерядко яростта м и намира отдушник в първия изпречил се насреща ми- независимо човек или предмет... Не винаги срещу този, който ме е изкарал извън нерви...

Първия тип ярост много ме плаши... Въобще хора които успяват да контролират емоциите си ме плашат. Ледената ярост я свързвам със злобата и омразата... Огнената ярост- със страстта, със всички силни емоции..

Не знам дали има смисъл това което написах, но...

[teenkopele]

Определено 2ят вариант е за мен...

В подобни ситуации просто не мога да си здържа нервите или да контролирам емоциите си по какъвто и да било начин (случва се изключително рядко). Посегне ли, ще посегна и аз.

[W3aKn3ss]

Номер 2

[HopeLesss]

Леден гняв

[In4iTu_]

Изпепеляваща ярост - по принцип доста често избухвам, трудно мога да се контролирам до такава степен, че никой да не разбере, че съм ядосана. Но пък е по-добър първия вариант, защото така показваш на отсрещния, че...ти си го "поразил", а не той теб.

[ghost rider]

ох отвори болна тема
понякога съм доста избухлива ,но избухвам понякога за наи малките глупости и обиждам вси4ко живо,виновни и невини и за момента ми е ок ама после ужасно съжалявам.
а опция-изпепеляващ гняв няма ли?

[psycho_girl]

ledeniqt gnqv, predpo4itam da se sdurjam, taka drugiqt se drazni o6te pove4e, po4ti nikoga ne izbuhvam

[[Lucifer]]

samo ot zaglavite bez da 4eta tiq gluposti 4e ne mi se 4ete opredeleno pove4e me kefi izpepelqva6tata qrost! 6toto ne sum mn sdurjan a i ima efekt ponqkoga obraten :d no vse e ne6to

[XePouH`]

ledeniqt gnqv, predpo4itam da se sdurjam, taka drugiqt se drazni o6te pove4e, po4ti nikoga ne izbuhvam

горе долу и при мен е така

[morsmordre]

]samo ot zaglavite bez da 4eta tiq gluposti 4e ne mi se 4ete opredeleno pove4e me kefi izpepelqva6tata qrost! 6toto ne sum mn sdurjan a i ima efekt ponqkoga obraten :d no vse e ne6to

Щом мислиш, че са глупости, не си длъжен да пишеш тук.О, забравих, ти си Луцифер Няма начин да пропуснеш да си увеличиш постовете с още един..Според мен това не са глупости и именно затова съм написал тези неща.Някой беше казал, че двете чувства са абсолютно еднакви, но описани по два различни начина.По-скоро силата им е еднакво разрушителна в определената ситуация.

ledeniqt gnqv, predpo4itam da se sdurjam, taka drugiqt se drazni o6te pove4e, po4ti nikoga ne izbuhvam

Да, определено спокойният и хладен тон е много по-полезен в спорове.Така изкарваш от нерви опонента и се напряга да чуе какво говориш.За предпочитане е пред "изпепеляващата ярост".Някой каза, че прилича повече на омраза и съм донякъде съгласен.Донякъде, защото не всеки вид гняв е предизвикан от омразен човек.

[techCandy]

Истината е, че ги умея и двете еднакво добре Но по често е
изпепеляваща ярост, откровено казано. Обикновено когато нещата стигнат до там, виновника не ми е пред очите, за негово добро предполагам. А докато го срещна, съм все още много бясна, но не чак толкова, че да си представям как го разфасовам. Кой е по- добрия вариант...Всъщност най- добрия вариант е да не се стига до там....