Удавник (още мизантропия)

[Бунтар]

Удавник

В прахта съборен или сам залегнал,
затънал в кал или вода студена,
към своето нещастие посегнал,
потърсил в него своето спасение,
това си ти. Но сълзите солени
в очите ти изплакани са пак,
изгубени в морето от съмнение,
те няма да те отведат до бряг.
Кажете ми - нима не е глупак
тоз, който среща себе си с омраза?
Друг начин няма ли? Кажете как
от собствените грешки да опазя
и тези, към които отговорност
поех неволно или я избрах,
и себе си - един човек, безспорно,
дълбоко тънещ в собствения страх.

Но след години ще разказвам, че умрях,
в мига, във който го преодолях.
И всеки час и ден, година, вечност
гледам как превръщат се във прах.
Изгубих смисъла на цялата човечност,
не знам дали е болест или грях,
да си една космическа прашинка,
да мислиш, че във тебе криеш свят.

[Disorder]

Прекрасно! Много силно и нестандартно, определено грабва читателя и се чете на един дъх! Поздрав.

[koalka]

Супер е!

[lost_girl_in_love]

много е якоОоОо

[teenkopele]

Впечатляващо е,наистина.

Меко казано.

... =D>