Много от хората,с които съм разговаряла на тази тема,а и не само аз винят родителите си за това,че се е наложило да израстнат толкова бързо.Те свързват своето израстване в принудата,която те са им оказали да започнат работа.Истината е,че въпросните хора нито ходят на училище нито се занимават с нещо друго.Предполагам(,ако се поставя на мястото на родителите им и като имам предвид аз как бих реагирала в подобен случаи)са вдигнали ръце от тях както се казва.Не бих могла да си представя как детето ми (след време) само ще седи и ще се разхожда на някъде.или ще учи или ще работи.Това не го прави голям или порастнал,но трябва да се занимава с нещо.
За мен човек да е порастнал означава да може да се постави на мястото на родителите си и да може да поема отговорност за действията си.Това в България е прието,че е навършването на пълнолетие (18 годишна възраст).Въпреки това не може да се каже,че след достигането на тази възраст човек изведнъж пораства.Това идва постепенно и с опита (поне според мен).
Както казах и по-рано темта може да се разглежда от много страни.Мисля,че ще стане наистина интересно,ако се включи и някой,който е на обратното мнение.Както е казано в спора се ражда истината!!!