- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Възможно ли е?
Възможно ли е от психологическа гледна точка до определено време да си с един характер, навици и пр., а след това, заради събитията (преместване в друго училище, смърт на баба, кандидатстване за езикова гимназия) да се преобърнеш на 180 градуса да се промениш. И след 5 години да разбереш че това не си ти, животът ти така не върви и пак да си станеш (почти) същия като от преди промените? Възможно ли е веднъж да се завъртиш на 180 градуса без да искаш и след 5 години пак да се завъртиш на 180 градуса (тоест, пак да си станеш същия от преди промяната), но този път по желание?
Знам само, ме аз пак съм тук и този път ще остана за постоянно. Тоест, вече ще съм себе си и няма да се променям, поне не и към по-лошо. Наистина се чувствам като прероден, все едно през 5 години не съм бил аз, а все едно като че ли съм сънувал кошмар, е събудих се от него, през 2006 нещо ми "прищрака" и реших, че това не е живот и трябва да го променя и се получи, сега все още има облаци, но те постепенно се разкъсват и слънчевата светлина отново минава през тях.
Винаги е най-добре да бъдеш себе си, каквото и да става!
Dio mi la dona, guai a chi la tocca!
Аз бих казала- напълно е възможно, поне с мен се случи нещо подобно преди около 5 години, когато сепреместих по собствено желание в друго училище и там открих т.нар. Училищен Рай... извъртях се не на 180, а на 360 градуса и да ти кажа честно това кротко и спокойно момиченце, което бях в шести крас преди да се преместя го няма вече и се съмнявам, че отново ще се върна, обяснението е просто- сега съм коравосърдечна кучка, на която не и пука за нищо друго освен за себе си и за семейството ми (това съм аз, почти в действителност )...
При теб може и да е друго, поне според това, което казвашинтересно е как го описваш и те разбирам напълно- човека, който си била преди години не ти е харесвал изобщо и си се променила... това е хубаво!сега все още има облаци, но те постепенно се разкъсват и слънчевата светлина отново минава през тях.
So, so you think you can tell
Heaven from Hell
Blue skies from Pain
Can you tell a green field
From a cold steel rail?
A smile from a veil?
Да възможно е![]()
Добре е, че си видял какво е да си в друго положение, да си друг човек, да си с различни интереси и навици, както казваш. Човек търпи какви ли не промени през живота си, ии.. аа зациклих, нз кво друго да кажа.
Добре е човек да се променя, но не заради някой друг, а защото така той ще се чувства по-добре. Възможно е.
О боже аз за около 6-7 месеца ми се случиха такива неща и не само смяна на даскалото и разни такива ами много по-големи и сложни неща,тъй че е напълно възможно![]()
Every song ends,but that's no reason not to enjoy the music
Възможно е.... човек расте, следователно и се променя... не може човек да расте и да не се променя.... като малък може да си обичал анимационни филмечата и да си си играел примерно на "Кралю Порталю", а сега да ги смяташ за СТРАШНА тъпотия!! Когато се променяш значи, че растеш... е и други неща можеш да значи... така че е напълно възможно, а и то не само ако се е случило някакво нещастие, а например си се събрал с някви хора, които естествено ти влияят... с какъвто се събереш такъв ставаш... така бившата ми най-добра приятелка се превърна в курва (нали за тва ми е бивша)... е, важното е човек да се променя от по-лошо към по-добро... така да се каже да се усъвършенства
![]()
Тъжно е, когато някой си отива,
тежко е, когато си останал сам
и в един залисан ден разбираш,
че не си дете, а вече си голям...
Възможно е
Не се прави,че ме обичаш...не се измъчвай да отричаш...не си осъден да оставаш...ти решаваш!
Случили са ти се доста неща, бил си объркан-живота ти се е преобърнал.Напълно нормално.
Осъзнал си обаче, че това не си ти, че не искаш да си такъв и се променяш към това което си бил преди.Напълно нормално.
Изобщо-напълно е нормално това, което ти се случва, не се притеснявай![]()
хъхъ..
Мерси за отговорите. Сега наистина пак съм си оня краен оптимист, който бях преди 5 години и не съжалявам, че съм пак такъв. Пет години бях от групата на смотаните в класа, но като си промених интересите малко се дистанцирах от тях. И сега е една голяма група - на момчетата и момичетата зубърки/фешънки, групата на смотаните (1 момче и пет момичета) и аз съм отделно, не съм в никоя група. Сам съм, но не и самотен, защото съм още приятел с момчето от втората група. И забелязах, че повече ми харесва пак да съм непукист и да не се интересувам от хорското мнение много-много. Супер!
Нормално, нормално, но бива ли човек да си изхаби пет години питам?!? Поне се радвам, че преодолях нещастието без консултация с психолог или психиатър, а напълно сам. И все пак съм съгласен с мнението.Първоначално написано от Shadow_Walker
Кхъм... е с малко помощ и от наша страна, предполагамПървоначално написано от Анонимко
![]()
Тъжно е, когато някой си отива,
тежко е, когато си останал сам
и в един залисан ден разбираш,
че не си дете, а вече си голям...
DA TOVA E NAP1LNO V1ZMOJNO S MEN SE SLU4VA VE4E 2 P1TI .OPITVAM SE DA IZKORENQ EDIN NAVIK I TAKA MI SE PROMENQ NA4INA NA JIVOT AZ SE PROMENQM STAVAM DRUG 4OVEK NE SAMO NE MOGA DA SE POZNAQ AMI 4AK SE PLA6A...............SLED VREME NAVIKA SE POQVQVA OTNOVO/s moe jelanie ili ne/ I AZ PAK STAVAM 'STARIQ DOBRE POZNAT TIP'.TOVA E NAP1LNO NORMALNO VSE PAK NIE SEGA SE FORMIRAME KATO LI4NOSTI.NORMALNO E DA IMA PROMENI MAKAR PREDIZVIKANI OT RAZLI4NO ESTESTVO U VSEKI-4OVEK SE PROMENQ V DADENA SITUACIQ/ili sled neq/ZA6TOTO NE ZNAE KAK DA REAGIRA NA MOMENTA.![]()