ОК, извинявам се, че реагирах толкова остро, но често ми се случва да не получавам адекватни отговори. Не питай защо съм в тийн-форум, във "възрастните" ме гонят че съм малка и не разбирам от нищо... А че се приемам за дете, честно да ти кажа понякога си мисля, че всички дивотии, които сътворявам, не подхождат на зрял човек. Просто все си мисля, че разликата между дете и възрастен се корени в способноста правейки избор да поемаш отговорност и да си носиш последствията, вместо да се криеш... А не мисля че съм от най-отговорните. Извинявай още веднъж, не исках да те обидя. Наистина ли смяташ, че "дете" е лекарството В смисъл правилно ли разбирам тоя път? Аз пък си мислех, че точно тези мои емоционални лутания, ако мога така да ги нарека, са по-скоро пречка и че в една връзка има връщане назад само преди този етап...