Слънчева полянка

Имах си една полянка –
храм цял от обич и слънца…
Сладка беше всяка дрямка,
приютена бях под тупащи сърца…

А птици и пеперуди политаха
към своя нестихващ копнеж,
в чудна дъга непрестанно се вплитаха,
сълзи и усмивки – невиждан валеж!

А сбирах плодове от нежност,
цветчета кичеха душата всеки ден,
залези и пристани – безбрежност
лято вечно рисуваха във мен.

****

Имах си една полянка,
храм цял…от обич и слънца.
Сега си имам бурени…и сянка.
Тръни,злост и разплакани лица.


[/b]