- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- ~Слънчева полянка~
Слънчева полянка
Имах си една полянка –
храм цял от обич и слънца…
Сладка беше всяка дрямка,
приютена бях под тупащи сърца…
А птици и пеперуди политаха
към своя нестихващ копнеж,
в чудна дъга непрестанно се вплитаха,
сълзи и усмивки – невиждан валеж!
А сбирах плодове от нежност,
цветчета кичеха душата всеки ден,
залези и пристани – безбрежност
лято вечно рисуваха във мен.
****
Имах си една полянка,
храм цял…от обич и слънца.
Сега си имам бурени…и сянка.
Тръни,злост и разплакани лица.
[/b]
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Не разбирам аз от поезия, но това ме радва.![]()
Реалния свят не е оферта... Да прибягаме към алтернативни варианти.
прекрасно е, мила! невероятен финал си лепнала накраяне бе сериозно: много е хубаво, с много чувства и перфектен стил! едно голямо БРАВО =D>
In black and white I read the screen, all your lines and in-between.
Then your message on the phone, I save to hear when I'm all alone...
http://pics.perfekten.com/pics/494/8...6aa6ed4d05.jpg
Благодаря ти, мила.
Вчера исках да напиша нещо ведро, започнах. Ама нещо не ми тръпваше нищо отвътре, докато четях. Накрая реших да сложа странна развръзка на нещата. Така повече ми хареса![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)