Еми пак за любов ко да се прави....

[SavE`ME`FroM`MyselF]

Ще ми простиш ли любов моя?
Ще ме приемеш ли пак в прегръдката твоя?
Ще ме прегърнеш ли за последно, за да намерим покоя?
Да прикрием любовта си от на омразата воя.

Нека я запазим в гроба топъл,
докато носим в сърцата си на любовта светлия вопъл.
И на тъгата слугите грачат над нас,
а ние с предсмъртна целувка се смеем в захлас.

Над гробове на забравени любови,
двама влюбени разбиват на омразата железните окови.
И в тъмния ден и в светлата нощ,
надвиват смъртта с любовната мощ.

И с осъзнатата сила
те само с една дума мила,
възраждат те от пепелта
безжизненото тяло на любовта.

С целувка последна,
вдъхват живот на тази стихия,
помагат те на всички да прогледнат,
да съзрат най истинската позната магия...

[мацка от класа]

Не искам да те обиждам,но ще бъда искрена,както винаги Не ми допадна особено,няма ритмичност и замисъла ми обягва. Но това е просто моето мнение. Не си длъжна да го приемаш . Въпреки товА не ме впечатли особено. Преустрой го и ще стане добре.