Когато съм тъжна, пла4а. Ама пла4а докато не ми останат сълзи. Буквално. Докато не ми изтекат о4ите.
Пла4енето помага. Със сълзите лека полека си отива и кофти настроението, независимо от при4ината. Олеква ти, някак си се 4увстваш малко по-4ист и като 4е ли прероден.
След това си пускам музика, ограбвам вси4ко сладко, което видя наоколо и така прекарвам няколко 4аса. После ми става супер гузно, 4е съм се тъпкала като прасе и ме избива на някакъв спорт. Правя упражнения вкъщи, ти4ам в парка или просто излизам да разходя ку4ето. И в един момент ми минава просто ей така. Все едно никога нищо не ми е иамало