Не знам дали мястото на темата е тук,но просто в момента
не ми е до тва да мисля къде да я ш*бна... Не намирам смисъл
в нищо,дори и в това,което правя в момента..
Искам само да споделя с вас,не искам помощ и съжаление-
ни най-малко упреци...Иксам да си излея душата,да кажа това,което
мисля и това,което ми е на сърце..
Значи на 14 съм.Имам сетра на 17 ,която бачка на едно кафе близо до нас... Сега успя да уреди и мен като "помощник-сервитиор" ...
Всичко беше ок,наще ме пускаха,докато днес не говорих с шефовете.
Казах им,че мога до към 11-12 да съм там максимум.Не бях говорила с
наще за час...Когато баща ми се прибра и ме пита за часа казах 12 най късно.. И отговорът му бесхе.. "До 9и30 те пускам-ни повече,ни помалко.Все пак си 7 клас..."
Верно малка съм,ама баш толкова Цял ден плача и дори и в това не намирам смисъл..не знам защо сега съм на компа...лежа,плача,до тоалентана,в леглото,плача,лежа,до тоалетната и така цял ден...
А искам да работя.Искам да изкарвам мои пари,с които да разполагам.Нашите не са бездънна яма и не могат д ами угаждат чак толкова,колкото аз съм свикнала...щото средата ми е тавака-каракачанска..От малка съм с каракачани израстнала,околко мен навсякъде са такива...
Не мога да спра да мисля за думите на баща ми " Ахх тези пари как провалиха сестра ти,сега искаш и теб ли ? Сега ти ще плачеш,но по добре отколкото ние с майка ти после" ...... Не ги разбирам...Писна ми от тях ... Винаги ме ограничават за излизане и имам много ранен час вечер.,..Писна ми от тях,ама бабите ми и дядовците са далече,че да отида при тях
Мерси на тези които прочетоха и сори ако съм ви отнела от времето..Имах нужда от това и сега..ще излъжа ако кажа ,че съм добре..но може би ми падна прашинка от сърцето...