Преди известно време си харесах една мадама,страшна котарана,много готина. Запознахме се,после чатихме,после излязохме 2 пъти. Съсвем случайно я запознах с един от най-добрите ми приятели,който също много я хареса. Аз му казах,че няа да умра ,ако съм без нея и му я отстъпих. То пък така стана,че двамата взаимно се харесаха и сега са гаджета.

Проблема ми е,че ми е малко кофти така кат ги гледам хванати за ръце и през цялото време в междучасията да се натискат в далечната част на коридора.

Мацката няма да повлияе на отношенията ми с аверчето ми,ама наистина ми е кофти сам за себе си,щото пак се "самооставих" на сухо.
Според вас правилно ли съм постъпил? В смисъл аз си я харесвах мацката,ама направих компромис заради приятеля ми(не съм отчаян,се ше намеря някоя друга аз ).Вие бихте ли направили такова нещо,даже и да знаете,че вървите против вас? Жертвате ли се за чуждото щастие?

P.S. Искам малко съчувствие,чувствам са кат захвърлен парцал