Таам... гордост... извинение... такива работи?

[Valserp]

Явно има още доста път да извървя, докато се науча да не скимтя (малко или много - позорно) поради такива случаи.

2 години максимум, после ще си скимтиш само на себе си.

Може и да исках да омаловажа всичко случило се, като го изпиша чистичко редом с проблеми като "той не ми се обажда вече втори час, дали не му харесва, че се боядисах кестенява?"...Ха, пак си противореча...понеже проблемът ми е дотолкова важен и основополагащ спрямо този на новопоявилата се брюнетка, нали...

Всичко зависи от гледната точка, нали?

[Една там]

Всичко зависи от гледната точка, нали?

Разбира се.
Нали знаеш, "Моята мъка си е най-голяма", за каквото и да става въпрос.
И все пак - не знам...не намирам смисъл в оплакването...което изказване е в ясно противоречие с тази тема, хаха...От една страна - това. От друга - разбирала съм за много гадости, несправедливости, ужаси! - пред които и най-великата любовна драма изглежда като ухапване от комар, при това залиняло. Да, знам, че с това изречение евентуално ще породя разгорещен отпор от страна на множество хора, за които любовта е най-великото изпитание.
Аз се сблъсках с нея. Дори някой да почне да ми обяснява как съм се сблъскала само с нейни "сенки" като привличане, похот и вманиачаване, аз пак ще си знам, че съм се сблъскала с нея. Без да съм я търсила, без да съм я очаквала (тръпнейки), без да съм опявала колко самотно съм се чувствала. И какво е великанското премеждие? Игра на нерви. Предпоставка да видиш доколко можеш да издържиш в собственото си дразнещо присъствие. Възможност да прецениш до каква степен се влияеш от обстановката си, която е ориентирана и моделирана спрямо макета на валящата се в собствения си захаросан сос постоянна нужда на т.нар. "модерен човек" да има на кого да подарява плюшени сърца за "Св.Валентин". Същинската болка, ако даже смея да я наричам така, е като болка от изненадващ удар - много силна и с късо времетраене. Всичко останало е разчопляне на раната.

[Tesinka]

Kakto po-gore kazaha i men ne mi izglejda seriozen. Moje bi e bil s teb za raznoobrazie - znam li. Dosta podrobno i qsno si opisala istoriqta si,koeto mi pomogna da razbera dali vuobshte e imal seriozni namereniq kum teb - taka kato gledam ne.Razbira se moga i da gresha,moje mom4eto da si ima osnowatelna prichina.. ili prosto da ne iska nqkakwi seriozni otnosheniq s momiche sled razdqlata s priqtelkata mu. Bih ti kazala ili po-to4no suwetwala da ostawish wsichko kakto e - mom4eto trqbwa da deistwa,zashtoto e grozno momi4eto da mu se natiska tq i t.n - razbirash me Predpolagam, che nadejdata dulboko w teb ne e izgubena i 4e wqrwash 4e shte se sblijite taka kakto predi..!Taka i trqbwa, no ne biwa da se zadulbochawash w tazi nadejda,za da ne stradash... A ako tolkowa nastoqwash i iskash da go 4uesh - obadi mu se, makar neznam dali shte ima nqkakuw polojitelen rezultat ( wse pak ti go pojelawam razbira se ) Ako ne stane neshto - budi optimist, s wremeto shte go zabrawish,a puk shte doide i drug (kolkoto i da ne iskash da go 4uesh w tozi moment) Neznam zatowa wsi4koto koeto napisah gresha, no ot edna strana dano e taka nali. S towa vpe4atlenie sum.
Kakwo drugo mi ostawa oswen da ti pojelaq uspeh i da budesh optimist...?!
A na teb kakwo drugo ti ostawa... - usmihwai se