Една дума - раздяла и мечти
-
Щастието, като книга крие -
в сърцето си трагедия голяма
свършва то - със сълзи се мие
сякаш всичко бе една измама.

Пролетният дъжд пак погълна
всичките треви, растения и птици,
Нов живот в някоя(зелената) трева покълна.
Слънцето блестеше още по разкъсаните(примерно) жици.

Небосклон, който крие хиляди мечти
се събира в очи, скърбящи и нежни.
това са мечти - сбъднати, но само/за жалост почти,
като спомени, но още копнежни.(тази строфа мн ми допада)

Една дума. Умиращи мечти.
В секунда или миг се съчетават.
Лъжата в минутата блести
а раните с години не минават.

Листата на дърво са като думи/ Листата на дървото като думи
разхвърляни, различни и неподредени,(разхвърляни=н подредени)
опънати по разни хора като струни,
увяхват всички, но не и тези чисти, откровени(или нещо от сорта)

Това се осмелих да направя, не се сърди харесаха ми мислите ти(отново) и нахвърлях идеи)'айдеее, ощеее)