Не знам дали бих дала живота си, дали бих убила. Но много пъти съм поставяла него на първо място, много пъти съм пренебрегвала себе си заради него, много неща съм променила и в себе си. Честно казано моя живот ми е по-мил от неговия. Малко егоист си падам. Докато беше в казармата 1 момче от тяхното поделение се самоуби, но не казваха име, нищо. И докато избера моя приятел по телефона, докато чуя гласа му и разбера че е добре бях изпаднала в истерия. Мислех си, че ако е той няма смисъл да живея. не зная колко от вас са изпитвали това и дано да с малко, но просто беше ужасно. Искаше ми се и аз да се застрелям. За радост не беше той и за мен да чуя гласа му в онзи момент беше най-голямото щастие на света.