RQ: Братчетата На Гаврош

[Katerichka]

Някой може ли да ми даде съчинение разсъждение върху стихотворението Братчетата на Гаврош - Градът и неговите жертви от Христо Смирненски ? Много е спешно!


-> Благодаря предварително

[Presley]

Намерих само това,не е точно по темата ,ама може и да ти свърши работа...дано

Христо Смирненски навлиза в нашата литература и оставя трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма. С ръката на талантлив художник той рисува жалкото съществуване на работниците от крайните квартали на големия град. Особено затрогващи са тези картини в цикъла “Зимни вечери”. Още с първите си думи поетът осъжда капиталестическия град:
“Като черна гробница и тая вечер –
пуст и мрачен е градът.”
"Градът" на Смирненски е одухотворен ,равноправен участник в общата динамична промяна Човек-Съдба и социална среда.Той е новото "действащо" ,но и новото "експресивно" лице в поезията на Смирненски.Превъплъщеният� � на този изключително жив участник в поетичното действие са многобройни.Градът присъства чрез улицата, моста ,"витрини блескави".Градът е средище на социалните конфликти и противоречия..Градът е,символ на жестокоста ,мизерията , ,мъката ,унижението на човека.
Цикълът „Децата на града” открива образа на града не само като географско и жизнено пространство, но и като символ на социалните конфликти и контрасти, събирателният образ на големия град -хищен, безчовечен, “целия скован от злоба”» “шумен и разблуден” - е едно от най-забележителните художествени постижения на младия поет.
Образът на угнетените в цикъла „Децата на града” е обобщен чрез съдбата на гаврошовците, жената и стареца ,чрез чиято невинност и безпомощност зазвучава по - силно усещането за трагизъм. В „Братчетата на Гаврош” поетът налага хуманистичния си протест срещу едно общество, което е обрекло на страдание най -невинните -децата. Образът на малките гаврошовци намира конкретна определеност чрез детайла в портретизирането:
„очи трескави”, “одрипани”, “прихлупен до очи каскет” и дълбоко, психологическото проникновение в душевния им свят.
Трагично е ежедневието в мизерните хижи, където се ширят на воля гладът, мизерията и болестите:
“Завърнал се в къщи – безхлебен,
пиян пак, - бащата ругай:
Работникът напразно се е мъчил цял ден да намери работа, за да препечели поне за залък хляб. Отчаян, той се напива от мъка и в ругатни удавя чувството си за непотребност в живота и болката при вида на гладуващите си деца. Само с епитета “безхлебен” поетът разкрива цялата социална трагедия на безработните, а те не са единични случаи.
Не могат да бъдат отминати страшните силуети на слепия старик и придружаващото го бездомно дете, натоварено с жалките подаяния на хората. Подобно на призраци те са появяват и изчезват в мрака на жестокия живот, от никого незабелязани, на никого ненужни. След като е изцедила докрай жизнените сили на човека и го е превърнала в развалина, буржоазната машина го е изхвърлила на произвола на съдбата без никакви средства за живот.
А след всичко това идва и смъртта, която е вечна гостенка в работническите квартали. Нейната поредна жертва е младо момиче, неизживяло още най-хубавите си години. Старческото лице в ковчега говори за преждевременното остаряване на работническите деца от постоянния глад и мизерия. Не по-добра е участта на децата, останали без дом и семейство, принудени сами да се грижат за себе си и за своето оцеляване:
“стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.”
Вместо радост и детско щастие, в очите на бездомните сирачета се е загнездила скръбта и обидата. Тяхната съдба звучи в подтекста на финала на цикъла. Родени кристално чисти като прелитащите снежинки, затъвайки в локвата на живота, ще се превърнат на кал. Това е несретното бъдеще на децата от бедняшките квартали.
Още по-силно и покъртителна е картината на детското нещастие в разказа “Босоногите деца”. От малки децата от крайните квартали на големият град трябва да се грижат за своето съществуване. Впрегнати в натоварени с дърва колички, непосилно тежки за малките им тела, те бавно и с мъка пристъпват. Смирненски много точно определя жестоката им съдба:“Малки роби, впрегнати в пряга”
А в същото време край тях профучават автомобилите на богатите, в които са седнали децата им – “доволници”. Затова погледите на бедните деца са изпълнени с изкряща омраза.
Страдайки заедно с тези невинни жертви на социалната неправда, Смирненски пламенно възкликва : “Два свята, единият е излишен!”. Това е неговата присъда над буржоазното обществено развитие.
Към този излишен и жесток свят отправя той своите риторични въпроси в стихотворението “Братчетата на Гаврош”. Витрините на големия град са отрупани с безброй жадувани и мечтани неща, които работническите деца и на сън не могат да имат. Отритнати от това несправедливо общество, в техните детски очи се чете единствено скръб, обида и неизразима мъка. Вместо детски смях, от устите им са отронват въздишки.
Още по нерадостна е съдбата на девойката от бедняшкото семейство, чиито труд никой не търси. Вдъхновена от своята невинна чистота, тя отглежда и продава своите цветя в шумните локали, където богаташите са се отдали на вечен празник.
Бъдещето на това прекрасно създание е нарадостно и жалко. Когато и отглеждането на цветя ще бъде непосилно за бедността, за да не умре от глад тя ще бъде принудена да продава тялото си за къшей хляб. Тази нечовешка участ на проститутката е разкрита в стихотворението “Улична жена”. Откърмена в люлката на мизерията, тя е хвърлена в лапите на хищния неморален свят на капитала. Ден след ден, нощ след нощ, тя се превръща в истинска развалина пред угрозата да не умре от глад. Но когато старостта сложи своя отпечатък върху повяхналото й лице, истината е още по-жестока:
“Закичила гърди с увехнали циклони,
сама посърнал цвят,
Родена в мизерия, тя ще умре в нищета, забравена и отритната от обществото, което я е убило. И когато смъртта спре пред нейната отворена врата, с ужас ще намери едно съсипано, ограбено, оставено без душа същество
Уличната жена ,бедната тютюноработничка ,малката цветарка ,немощният старец са силуети.Обединяващата основа м/у тези герои е социалният им статус ,духовно-психологическата им драма ,трагичното противоречие м/у естествените им човешки потребности и порива им към пълноценен ,щастлив живот и обективната принуда на реалността.Човешките фигури и образите на вещите носят загадката на символиката.Движещата емоция в цикъла “Децата на града”е състраданието ,искрената горест ,болката при срещата със социалната нищета.Те определят и естетиката на трагичното ,а отделните мотиви и образи намират своето развитие в героитена протеста и опълчването им с/у света.