Може би авторката е имала предвит като си харесаме някой как се запознаваме с него, а не като харесваме някой, ако не го познаваме, как се запознаваме с него.

Та, ей така, примерно, в даскало като засеча някой, който ми е грабнал вниманието от пръв поглед, няколко дена въъздишам по него, след това като се засечем, поемам дълбоко въздух, тръгвам към него и го гледам право в очите, лепвам една леееекичка усмивчица, гледам да съм уравновесена, доближавам се до него и го гледам 2-3 секунди умно, след което казвам Здрасти и чакам да ми отговори и той казва ъъ здравей след това казвам Може ли да се запознаеме, аз съм Стилияна и СИ ПОДАВАМ РЪКАТА, здрависваме се и той си казва името и продължавам да го гледам умно и изцепвам иначе ти как си, имаш много хубава блузка (или очи, или там някакъв комплимент), той ми отговаря нещо и след това казвам добре, айде че ме чакат, ще се видим пак.
И също като видя някое хубавко момче из улиците, малко тъпо се получава когато отивам да се запознаеме, защото пък чак от първия път д аму искам тел-а или нещо друго, е много стресиращо и за това гледам да се запознавам с хора, с които имаме нещо общо - примерно общ квартал, общо даскало, общо кафе, общ бар или нещо от този сорт.

На едно друго момче му бях изцепила :
той беше на една пейка в даскало и пуши, аз отивам при него, нали пак усмивка, хладнокръвие, викам му може ли да се запознаеме, подаам си ръката казвам как се казвам и той казва как се казва и седя и го гледам влюбено и му казах "ами.. ъ, аз щото тука те гледам от бая време в даскало и ми направи впечатление и реших да дойда да се запознаеме" и той ми каза аха добре и млъкна и ма гледаше тъпо и след тва му викам кой клас си ала бала, тука в махалата до даскало ли живееш някъде и така.
И от там на сетне с тоя пич зехме, че станахме бая добри приятели, ама като го опознах, се отказах от него .. хаха)
Та, така.