ОТ ФОРУМА
Отговор в тема
Извинете някой може ли да ми даде линк към разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе",трябва ми целия разказ.Благодаря предварително!
http://www.kaldata.com/forums/index....7&#entry352697
темата се счита за приключена
Темата не е приключена, защото авторът иска линк към самия разказ, а не към критически материали по него.
Да права е аз искам (авторка съм) самото пройзведение.
Мила, навсякъде претърсих, няма нищо.Освен да си намериш разказчето от някоя книжарница или да намериш книгата "Диви разкази" друг начин не виждам.
това вече мисля че става
виж тея са ще ти копна нещо
/ Разказът “Дервишово семе”от Николай Хайтов/
(Литературноинтерпретатив о съчинение)
Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уважение към рода. Книгата на писателя “Диви разкази”, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните добродетели на родопчаните. “Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовте повели. Изповядана е драмата на две влюбени души, които са принудени да съобразят житейския си избор с дълга си към рода.
Далеч от техническата градска цивилизация, те са съхранили нравствените ценности на българина. Обичат и страдат, понасят с достойнство несправедливите удари на съдбата, преодоляват неимоверните изпитания, за да станат по-силни и да се извисят като легендарните герои, да се превърнат в истински пълноценни личности.
В разказа “Дервишово семе” всеотдайната и чиста любов на Рамадан и Силвина е обречена заради неизбежния конфликт между човек и родов свят. Съдбата на Рамадан е трагична. От най-ранните юношески години му е отредено да изживее дълбоката човешка драма, да се озове на кръстопът. Тайните на сърцето оживяват пред читателя чрез откровената изповед на героя: “Тоя възел, да ти кажа, много отдалеч са завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща...”. Юношата живее без майчина ласка и бащина закрила, “със стар бубайка и баба”. Изправен пред дълга да съхрани и продължи рода, той е принуден да се ожени, да поеме по съдбовен житейски път. В очкване да се свърже с избраното от “стар бубайко” “женище”- натрапената му съпруга Рамадан е очарован от прелестната Силвина, чиято красота напомня хубостта на девойката от българските народни песни. Сравнена е с “пеперудка”- символ на неповторимите нюанси в заобикалящия ни свят, а кожата й се откроява с неотразимата белота на млякото. Символният смисъл на името й, което означава гора от латински, подсказва на читателя, че Силвина ще породи у Рамадан романтични, тайнствени и загадъчни чувства. Любовта неминуемо ще се роди и ще пламне с невероятна и разтърсваща сила, която ще обсеби героите и ще присъства трайно и завинаги в живота им. Нишката на любовта ще свърже съдбите им и ще ги преведе през мъчителния свят на изпитанията. Любов и изпитания- път, по който героите ще страдат, ще се измъчват, за да намерят истинското щастие и да се изградят като пълноценни личности.
Любовта започва като някаква детинска игра. Младоженецът Рамадан усеща как нейната магия преобразява къщата, в която живее със своята избраница. Сполучливо използваната от автора метафора на засмените греди, “накичени от Силвина с разни цветове и билки...”, представят цялата къща “като слънце”. В този приказен рай Рамадан мечтае по-скоро да се жърне и понякога се гневи на слънцето, спряло “мързеливо” по средата на небето. Истинското слънце за него е Силвина и нежен копнеж обгръща сърцето му, а душата му прелива от радост, защото е намерил своето щастие. Неговата любима е с жълшебни и неотразими коси- ту руси, ту “червеникави, като че греят”. За влюбеното сърце денят е безкраен, а слънцето-враг. Героят си мечтае: “Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите”. Свтлото чувство ще подкрепя Рамадан, ще му вдъхва сили, за деа издържи на изпитанията, отредени му от съдбата. Любовта е живот, Силвина е радост и светлина.
След нейната загуба настъпва вечният мрак. Сърцето е ограбено завинаги, сякаш изтръгнато: “Отскубнаха ми го заедно с корена”. Тази метафора изгражда представата за непоносимото човешко страдание. Силвина е продадена от братята си за два пърча на Руфат. Любовта е смазана и унижена. Героите са разделени от бита и традициите, но любовта им ги свързва завинаги. Макар и разделени от съдбата, душите им съхраняват вечната магия, която ще ги озари и окрили, за да продължат да живеят, макар без ласка и нежност. Те се обичат и успяват да се преборят с омразата и желанието за отмъщение. Любовта им помага да бъдат цялостни личности, отговорни в избора си, готови да укрепят своя род.
Любовта е страдание за Рамадан. Той копнее за светли мигове, търси Силвина, гледайки “в пенджерчето на Руфатови”, но вижда само как “главата й висеше все като прекършена...”. Студената му обезверена душа не може да приеме унижението на любимата. Животът му е лишен от смисъл. Сила да продължи да живее му дава единственонастанилото се там непобедимо зло: “...когато жалбата ти дойде много,....Мойта слама беше злото!”. Злото го обсебва, отдалечава го от истинският любещ Рамадан. За него сякаш няма спасение. Той живее с мисълта, че ще отмъсти. Злото му е “все в акъла” през деня и през нощта: “Триста пъти съм го трепал и съживявал...треска ме затресе и се разболях”. Огънят на злото погубва и омърсява душата му. Освен Силвина, той не ев състояние да обича друга жена. Първото любовно чувство го обсебва, но не го отклонява от родовия дълг.
Любовта му към Силвина е преобразяваща сила, изправена срещу злото и отмъщението в душата му. Рамадан откива отново човешкото у себе си, осъзнава, че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат, защото в затвора няма да има дупчица към Силвина: “Ако я видя- смъкна и отрова, и умора, ако не я видя- цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя- дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам.”. За него е достатъчен този миг на мечтаната “среща” с любимата жена, за да оцелее.
Николай Хайтов чрез избора на своите герои- Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитанията и ада на душите си, потвърждава истината, че човек може да се превърне в пълноценна личност като спазва основните принципи на общочовешкия морал.
прочети и това
дано съм била полезна
е да де ама аз исках самото произведение
Аз също прерових целия нет,Гугъл,всички сайтове с литература и нищо.Ако намеря,ще дам линк.
Ако в нет-а го няма, в библиотеката 100% го има.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
