Не е от начина на мислене. Когато сме деца, знаем много малко за света. Не ни касаят неща, като престъпност, злополуки, пари и т.н. Детската безгрижност е всъщност нещо, което не може да се върне. Онези вафли не са били нещо повече от днешните. Просто тогава ти не си мислил, коя вафла какъв вкус има. Задоволявал си се с наличното. И то ти е било предостатъчно. А в днешни дни, ти имаш база за сравнение. А когато почнеш да сравняваш нещата, винаги няма достатъчно добър фаворит. И това не е само при вафлите. Колкото по големи ставаме, толкова повече неща научаваме. Това ни дава база за сравнение. А когато сравняваме нещата, ние никога не можем да бъдем удовлетворени от тях.